„Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя”
/Свещен Коран, сура ал-Хиджр 15:5/

В средновековна Европа била създадена система на обществени отношения нетърпима не само към другите религии но и към другомислещите в собствените си среди. За 1000 години развитието на науката било сковано от рамките на църковните постановления. Осъждането на Галилей станало символ на тържеството на невежеството. Мюсюлманската цивилизация, дала разцвет на народите от Пиренейския полуостров –

Кордовски халифат – била унищожена вследствие на военните действия, а стотици хиляди мюсюлмани завършили земния си път на кладата.

Инквизицията – тогавашният църковен съд – считала миенето на тялото за грях, а използването на гореща вода за тази цел

приравнявала с ерес! В резултат на това цели градове и области били унищожени от епидемии. Църквата изгаряла хората дори за съхранението на

книги на арабски език, в това число и съчиненията на древния лекар Ибн Сина /Авицена/.

Мюсюлманска цивилизация на Пиренеите надживяла своите преносители: испанските християни изпитвали върху себе си плодовете и

, изучавали ал-гебра, ал-химия и други арабски науки, в това число география, която им помогнала да открият Америка; въвели арабски изрази

като: „адмирал”, „бакалавър” и др.

От арабската литература феодална Европа за първи път научила за възвишената любов и страданията на любящото сърце. Мъдрата

суфиска приказка за Дон – Кишад, станала световно известния роман „Дон Кихот”. Дори в условията на тоталитарна инквизиция се появило нещо,

което в продължение на 1000 години се е считало немислимо в християнския свят – в университетите получили развитие по-рано забранявани науки,

медицина, култура, започнали процеси на реформация на самата християнска държавност. След многовековния феодален застой, европейското

общество се пробудило и започнало нормален и естествен живот, поради което трябвало да се освободи от всичко пречещо на прогреса – т.е.

общозадължителни религиозни канони и правила, възпиращи науката и културата. Настъпила епоха на секуларизъм и атеизъм, а на ортодоксалната

църква бил оставен само официалния култ.

Двигател на прогреса сред широките маси станало реформираното християнство – пределно рационализираното и прагматично

протестантство. Реалната власт на Запад обаче, започва с Великата Френска революция и образуването на САЩ. Появили се нови масонски общества,

които изработили либерална идеология, нямаща нищо общо с християнството. Философията, символиката и обрядите на масонските общества

/сакрализация, Револяция, Свобода, Равенство и общочовешко Братство и пр./ разработени тайно от католическите монарси и инквизицията, се

оказали неразбираеми за обикновения човек, което станало очевидно при опита на Робеспиер да популяризира тези символи.

Ето защо на хората била оставена познатата християнска обрядност: на юг – средновековната католическа и на север – новата протестантска.

Символите и обрядите на либералния елит обаче отново станали тайни, за да не предизвикат смут в необразованото население, вследствие на което

християнските фанатици, които не влизали в елита периодично предизвикват подозрения за „световен заговор”.

Протестанството, оказало се почти във всички римски обряди, нямало какво да предложи на обществото, освен мрачния аскетизъм

– пуританството, в което всички митове се считали за ерес, която продължавала да води да кладата…Секуларизираните европейци останали без

всякаква митология – дори художествена, която поради вековете на забрана вече била позабравена.

На принципа на развитието на рационалното начало, сред широките маси от население в обратно пропорционална зависимост

започва да расте привързаността към образността, символиката, митичното. Средиземноморските митове за раждащи се, умиращи и възкръсващи

богове-спасители, който до този момент са непознати на европейците били отхвърлени от истинната религия на Единобожието – ислямът. Те знаели

само древните, жестоки езически митове, футуристичните утопии за „рая на земята” или попадали под въздействие на атеизма.

Относно атеизма, един от известните учени на ХХ век Карл-Густав Юнг написал: „Заради своите убеждения, съвременния човек

трябва да плаче сърцераздирателно – той все по-малко може да разбере самият себе си. Той не вижда, че при цялата му рационалност го ръководят

неконтролируеми сили. Неговите демони и богове съвсем не са изчезнали. Те просто имат нови имена”. Много от тези имена често окончават на

„изъм”, а боговете дабиват лица на вождове, президенти, генерални секретари, „спасители на угнетеното човечество”.

Правителствата на повечето страни, едва избавени от християнското духовенство, се оказват неподготвени за изработване на

нова идеология и критически анализ на духовната история на Европа. В резултат на това, образуваният вакуум бива запълнен от най-фантастични

спекулации. Дори примитивните идеи на нацизма и комунизма, ловко преобърнати в популистки митове, завладявят умовете на милиони хора и се

оказват толкова въздействащи, че предизвикват национални революции и инициират Втората световна война.

Още през 20-те години съветските вождове, деклариращи приоритет на материалистическите науки възкресиха на червения площад в

Москва основния символ на древноегипетската митология – пирамидата – с балсамираната в нея мумия на „Спасителя на угнетеното човечество”.

Древноегипетската символика и култ към Озирис по парадоксален начин се допълваше от болшевишката вяра в „светлото бъдеще”, а мисионерската

дейност на Третия Интернационал успешно замени утопията на „Третият Рим”.

Паралелно в Германия бе възроден средновековния култ към бога на бурята и вятъра Вотан, а с него и пантеонът на езическите

богове – Валхалла. Официален статус придобиват древните рунически знаци, един от които – свастиката – става главен символ на държавата.

Утвърждава се и поздравът с вдигната нагоре дясна ръка. Елена Блаватска създава митът за свръхестествената енергия на древната „богоизбрана”

арийска раса и този мит получава статус на официална идеология на Германия, наречена „Третият Райх”. Главният идеолог на нацистката

партия Алфред Розенберг озаглавил и своята книга по този начин:„Митът на ХХ век”.

Всичко това съвсем не са художествени метафори за практическо построяване на Хипердържава, в която да живеят само арийци;

генералите на фюрера пуснаха танковете срещу мирното население на Европа и броят на жертвите в опита да се осъществи тази утопия надмина 50

милиона…

Но още преди да бяха изстинали пещите на крематориумите в лагерите на смъртта, още близките не бяха оплакали своите

загинали, когато започна да се осъществява нова утопия – възраждането на „великия Израел” по митове с трихихядигодишна давност… В

Палестина, където живееха хора със законни права на земята си, от други страни надойдоха преселници, които да заплашват с терор и насила да

изгонят мирните жители от техните домове; да завладеят земята им и да установят нови граници… Появи се нова и опасна форма на

фундаментализъм – юдейски, който обективно е насочен към експроприация на чуждата собственост, и който породи особена форма на политически

екстремизъм и тероризъм – ционизма.

Същността на юдейският фундаментализъм и ционизъм е неравенство на хората по етнически и религиозни признаци. Човек на

базата на древни митове може да се провъзгласи за „богоизбран”, т.е. представител на висша раса и да си даде сам правото да отнема от друг

човек законната му собственост, само защото другият е от друга националност или вероизповедание! Единственото основание за подобна гледна

точка е препратката към Тората, съгласно която, преди няколко хиляди години Бог е дал тази земя именно на юдеите.

В този смисъл, утопията за „велик Израел” принципно не се различава по нищо от от утопията за създаване на поредната Римска

империя. Зад тези утопии стоят съвсем земни интереси на група хора, мечтаещи да вземат повече от чуждото имущество и да установят за себе си

„рай на земята”. За психологическо оправдание на това се пуска митът за „богоизбраност”, който им дава право да признаят собствената си

изключителност и непълноценността на останалите.

В края на 40-те и 50-те години в Европа с цел да се изкорени нацизма и за да не се допусне комунизма, мондиалистките

кръгове, изплашени от древните митологии правят опит да запълнят митологическия вакуум, като се опитват да възродят социално-политическата

активност на средновековното християнство – разбира се, всичко това под контрола на либерално-масонските кланове. С такава цел, елитът

започнал да укрепва църквата, да създава християн-демократически или консервативни партии, коите в следвоенното десетилетие действително

успяват да вземат от електората на нацистите и комунистите значителна част по време на изборите. Две десетилетия тази тактика работеше и не

допусна завръщането на нацизма в Германия и на комунистите в Италия и Франция да вземат властта. В Гърция дори бе създадена православна

монархия, но още през 1956 година чрез референдум народа се избави от древния атавизъм.

В средата на 60-години обаче, европейската младеж се изправи срещу морала на възраждащият се средновековен клерикализъм,

водещ към религиозна нетърпимост и застой на ума. Църквата все по-често влизаше в конфликт с творческата интелигенция – един от световно

известните кинорежисьори Луис Бунюел бе анатемосан от църквата, заради свой филм. Популярните „Бийтълс” също изпадат в немилост, след като

Джон Ленън заявява, че популярността им засенчила дори Иисус Христос! Тази фраза, както се оказва по-късно, има много по-дълбоко послание,

отколкото първоначално се е смятало, тъй като с усилията на „Бийтълс” се ражда новата менталност на Европа, далече от християнския морал.

През 1968 година, поради ограничения за съвместното пребиваване на момчета и момичета вечер, в едно от студентските

общежития на Париж избухва студентски бунт, подкрепян от левите, анархистите и всички свободомислещи. Този бунт прераства в духовна и

културна революция. И макар да не прерастна в социална, енергията на младежите прирастна в сексуална революция – движението на хипитата,

масова наркомания и субкултура. Правораздаващите от Европа и Америка осъзнаха, че не бива „да се влиза два пъти в една река” и бързо се

преориентираха към нехристиянски митове и идеали.

Герой от филмите стана не еснафът, посещаващ редовно месса, а Джеймс Бонд – активен борец срещу световното зло и при това

голям почитател на жените! Окончателната смяна на ценности се извършва около средата на 70-те, за което способства развитието на

видеокултурата и широкото разпространение на персоналните компютри, отбелязващи нов етап в развитието на човешката цивилизация. Джеймс Бонд

отначало се превърна в Батман, а по-късно в компютъризиран Терминатор!

И така – победиха фашизма по военен път, комунизмът се разпадна, вследствие несъответствието между духовна и икономическа

доктрина. Потребността на човека от познания, разшифровка на древните символи и пр. остана, поради което възкресяването на древни митове дори

и в ХХІ век продължава с нова сила. Какъв ще бъде „Митът на ХХІ век”? Няма ли да се окаже той още по-страшен от творението на Алфред

Розенберг?

В съзнанието на много западни идеолози и олигарси в съвременна Русия има цял куп аналози на следвоенна Европа. Говори се за

т.н. „руски път”! Впрочем историята винаги се случва на два пъти: първият път като трагедия, а втория – като фарс. Официалните религиозни

институции на Русия и Европа не могат да предложат нищо ново на съвременното общество, освен споменът за загубения „златен век”…

И ето, в ХХІ век, когато вече са позабравени опитите на Третия Райх в цяла Европа отново се отчита бум на неоезическите

религии и ритуали, базиращи се на елементарни и архаични култуве. Забележително е, че в бестселъра на руския писател от края на ХХ век Виктор

Полевин – „Генерация П” – твърде убедително се показва, че в съвременната политическа реклама се възраждат и действат на подсъзнателно ниво

сюжети, митове и образи на богове от Древен Вавилон?! А както ни е известно, вавилонската митология е много по-сурова, отколкото египетската,

възкресена от Йосиф Сталин под името „болшевишка”! Ако съвременното човечество даде лидерството на някой безотговорен маняк, то той

благодарение на „ядрено куфарче” би могъл да унищожи целия свят!

Днес средностатистическият европеец все още търси тайната на окръжаващия го живот в древните предания, в ярките образи от

миналото в митичните събития и чудеса. Подобно на Фауст, той се опитва да „спре мига” и да намери в потока на общественото съзнание някакъв

план, реализиран от невидим режисьор…Проектирайки древните легенди в бъдещето, днешния Фауст създава стил „фентъзи” в литературата, киното,

видеото и извежда образа на свръхчовека – Киборг или Терминатор, а попадайки във виртуалния свят, строи модел на нова империя…Увлечен във

всичко това, той губи имунитета си срещу разрушителното въздействие на езичеството, което винаги е готово да снабди адепта с

човеконенавистнически идеали…

Разпространението на езичеството, пантеизма, довежда до това, че Бог носи отговорност за цялото зло, произтичащо на земята.

Ако Той е Всемогъщ, ако Той е в състояние да унищожи това зло и въпреки това то съществува, следователно Той го е допуснал и му се

наслаждава?! Безпомощните хора няма на какво да се надяват, освен с така наложената несправедливост от божеството. В езичеството няма

нравствено начало. Тук става въпрос само за изпълнението на каквато и да е молба за молещия се. Това изкривяване на човешкото съзнание, това

неверие във всемогъществото на милостивия Бог, това унищожаване на морала и понятията за духовна и социална справедливост е отказ от социално

преустройство на света в съответствие с принципите на равенство, свобода, достойнство на всеки човек пред Бога – от раждането му. Това е

съгласие с нищожността на човека.

Днес най-важната задача на всеки духовно здрав и трезво мислещ човек е да помогне на жителите на Старата планета да разберат

откровението на Всевишния, Словото на Самия Бог, което не е създадено от хората и не е променяно от тях, словото, което е низпослано от

Единствения, Всемогъщ Творец и дава отговор но всички въпроси от живота.

Благодарение на отсъствието на църковна цензура през втората половина на ХХ век ислямът бе открит от все повече европейски

интелектуалци. Един от най-яркети леви политици на Франция – Роже Гароди приема ислям и започва да призовава към него. Философът-теолог Рьоне

Генон, професорът-историк Морис Бюкай, изследователят Жак Ив Кусто – също приемат исляма.

Стотици хиляди етнически немци, французи, американци – достигат до изповядването на исляма. В Русия Лев Толстой, неговата потомка – Валерия

Порохова – също стават мюсюлмани.

Всеки човек трябва да има реалното право да отхвърли лъжата и вечната смърт, осъзнато да избереш истината и вечния живот и

да помогне в това и на останалите. Но за да стане това право не формално, а реално, човек трябва да има възможността да познае волята на своя

Създател, изразена в Неговото последно Откровение.

Ислямът е осъзнаване на собствената свобода, дадена ни от Всевишния. Мюсюлманинът започва прославата си на Бога със

свидетелството:„Свидетелствам, че няма друг Бог, освен единствения Бог”. В това е основата на човешкото достойнство и свобода,

основа за възпитаване на здрава и силна личност.

Ислямът не е враждебен към християнството и юдаизма, като религии, основани на вярата на Ибрахим. Мюсюлманите трябва да имат

добросъседски и съюзнически взаимоотношения с „хората на Писанието”. Само вярата в единствения Бог ще даде на свободния човек критерии за

лична и социална нравственост, ще формира понятия като човешко достойнство, социална справедливост, дава увереност за утрешния ден,

заздравява основите на гражданското общество и правовата държава.

„Аллах предписа: “Аз ще надвия, и Моите пратеници.” Аллах е всесилен, всемогъщ.
Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в Сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник, дори да са бащите или

синовете им, или братята, или роднините им. На тези Той вложи вярата в сърцата им и ги подкрепи с дух от Себе си. И ще ги въведе в Градините,

сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Те са привържениците на Аллах. А

привържениците на Аллах са сполучилите.”
/сура ал-Муджадала 58:21,22/

Али Вячеслав Полосин

Превод от руски – Сабрина