Наближава празник. Някой ще каже: „Да, скоро ще е Нова година!”, а друг ще възкликне:„Скоро ще е Курбан Байрам!”. През тази година двата празника съвпадат по време и това е още един повод да се замислим: кой е празника за мюсюлманите? Как да се държим през тези дни, когато цялата страна „празнува”? И какво всъщност представляват религиозните и светските празници?

Да започнем отначало – по-точно с Нова година. За този празник се готвят децата ни в детската градина, в училище, а рекламите по телевизията още от ноември ни напомнят:„Дядо Мраз /Санта Клаус/ ще изпълни всичките ти желания, ще ти подари всичко, което пожелаеш…”. „Е, и какво от това?- ще каже някой – а какво лошо има в Дядко Мразчо? Нали всичко това е приказка?!”

За ислямското вероубеждение Дядо Мраз е неприемлив персонаж. Детето, сляпо вярващо в това, че Дядо Мраз може да изпълни всяко негово желание, от малко се обучава в ширк. То се обръща с молба не към Бога, а към мнимо божество, измислено от хората – дядо Мраз, Санта Клаус, Св.Николай…- без значение за кой точно става въпрос, проблемът е един и същ. На мястото на приказния, езически персонаж, „отговарящ” за снега и студа в природата, идва християнският „светец”, на който се приписва едва ли не безсмъртие /нали реалният Николай е живял преди много векове, а виждаш ли и до днес ходи по света, раздава подаръци, изпълнява желания…/

Такива „посредници” между Бога и хората в християнството има много. Към тях се обръщат с молба и молитви, молят ги за изцеление, за закрила, да изпратят дъжд, да дарят хората с богата реколта…Корените на това явление са още в езичеството, което е битувало с християнството векове наред, вплело е корените си в него със своите обряди и вярвания. За съжаление, в наши дни то се възражда с нова сила под лозунга: „Да възродим нашите традиции и духовност!”. Древните езически божества постепенно били изместени от светците и днес, вместо Перун – който мятал мълнии и гръмотевици – е св. Илия; вече не Велес е пазител на домашните животни, а св. Юрий; част от божествата се демонизирала – с нея плашат децата…

Ето какво пише за разпространението на християнството в Русия историкът на православието, ревностният защитник на църквата – А.В Карташев:„Религията станала двуверна в пълния смисъл на тази дума”. Старите богове не умирали, а живеят заедно с новите и само с течение на времето, под влияние на църковните внушения преминават в разреда на светците./ „История на руската Църква” – издателство „Эксмо”, 2005 г, стр. 93/

Но да се върнем към празника. Какво представлява невинната, бихте казали, традиция да се украсява елха? Тя води началото си от езическия култ на поклонение пред дървото. Той бил разпространен широко в Европа, както в западна, така и в източна. Съществувал обичай да се украсяват дърветата с лентички, блестящи топки и цветя. След това го носели по улиците, спирали и танцували около него… В Германия, на края на Нова година или Рождество в дома се внасяли клонки от плодни дръвчета, а по-късно – вечнозелени дървета – бор или ела – за да може „тяхната сила и красота да премине в домакините”?! За култът към дървото подробно пише и английският писател Джеймс Фрайзър в своето изследване на религиите и магиите „Златната клонка”. Подобен култ и до днес съществува в Украйна: празника на Иван Купал – украсено дърво се носи през селото, палят се огньове, прескачат се, играят се хора. В древността това е бил езически празник на водата и огъня, който се провеждал в деня на лятното слънцестоене. С настъпване на християнството, за да се откъснат хората от езичеството заменили празника с …ден на смъртта на св.Йоан.Съгласно църковните канони, в този ден би трябвало да се съблюдава строг пост, а не да се празнува.

Подобна е ситуацията и с Рождество Христово. Този ден – 25 декември – не е избран случайно.„Евангелията не споменават нито дума за датата на раждане на Иисус- пише Дж.Фрайзър- ето защо ранните християни не празнували този ден”. 25 декември обаче – зимното слънцестоене – се е считало в Египет, Сирия и Древев Рим за ден на раждане на Слънцето. За това Фрайзер пише: „В Сирия и Египет празнуването на слънцестоенето се отличава с интересни особености. Участниците в празника стояли в храма и в полунощ излизали от него с викове: „Девата роди!Настана светлина!. Новороденото слънце, във вид на кукла поставяли пред погледите на вярващите…”/из „Златната клонка”, стр. 337/. Това да ви е познато?!

Естествено, че този култ присъствал и у древните славяни, а отгласите от него се отразили на традициите на Коледа.

Погледнете в учебниците ни – в тях присъстват коледни песнички, стихчета, а учителите, които „възраждат” традициите от древността са на особена почит! Те с радост ще научат дори вашите деца да предсказват и гадаят!…

Но да се върнем на Нова година. Този светски празник, съдържащ в себе си твърде много езичество напоследък стана модерно да включва и елементи от японско-китайската митология – да се посреща нова година в костюми, наподобяващи някое животно. Например, през тази година е хит да се носи облекло наподобяващо оранжева свиня…Не желаете ли?…

Някой ще рече: „Добре, де. Защо ни е на нас тази Нова година? Ние си имаме други празници” – и тук някои радетели на традицията се впускат да празнуват обичаи, които нямат нищо общо с исляма…

Слава на Аллах Всевишния, който ни е дал два празника – Ид ал Фитр /Рамадан байрам/ и Ид ал Адха/Курбан байрам/! Откакто Аллах е заменил всички езически празници с тези два, независимо от националността и местоживеенето – мюсюлманина се радва на тях и дели своята радост с останалите.

Курбан байрам е още един ден на щедрост и покорност, на признателност към своя Създател и прослава на Неговото Величие. Този ден, в който завършва поклонението хадж в Мекка, когато всички мюсюлмани от цял свят си спомнят за Ибрахим и неговия син Исмаил, мир на тях. Това е ден, когато богатите делят с бедните и всеки чувства себе си като част от мюсюлманската умма.

И така да направим равносметка. Повечето неислямски празници се основават на езически традиции или имат отношение към други религии. По мнението на болшинството ислямски учени на мюсюлманите не е позволено да вземат участие в такива празници. Както е казал Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем: „Който се оприличава с един народ, той е от него!”. А отчитайки спецификата на празнуването в нашето общество /наливане с алкохол, съвместни танци и фриволно поведение/ участието на мюсюлмани в подобни /дори светски/ мероприятия е недопустимо!

Учените казват, че е позволено да се поздравяват немюсюлмани за техните празници – дори религиозните, ако разбира се и те ви поздравяват с ислямските празници. Ако това са близки родственици или приятели, с които имате топли взаимоотношения, то тогава това е задължително.„Който не е признателен на хората, той не е признателен и на Аллах” е казал Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Това означава, че ние трябва с добро да се отнасяме към хората, които са добри към нас. Най-важното – да помним, че поздравявайки някого с немюсюлманските празници ние не считаме този ден за празник и нашите пожелания се отнасят по-скоро до благата, които само Аллах може да даде! И не някакъв Дядо Мраз и не магията на Нова година, а Всевишния Господ на небесата и земята, Творецът на всичко живо, Всемилостивия, Милосърдния Бог ни дарява всички нас с щастие – в тази година, в следващата, в земния живот и в Отвъдния!

По материали от в-к „Арраид”

Превод от руски: Сабрина