Владислав Сохин – в продължение на няколко години е бил православен свещеник. Духовните търсения и стремежът към истината го довеждат до извода, че Единобожието, което е проповядвал още Иисус, мир нему – това е и с л я м а.

И.Р.:- Владислав, как решихте да свържете живота си с православната църква и кое стана причина за разочарованието ви от нея?

ВС: „Дойдох в храма осъзнат, тъй като още в детството си съм кръстен. Започнах да се интересувам от религията и съвсем естествено си задавах въпроси за това, защо човек вярва в Бог, защо Русия е православна държава и реших да получа съответното образование. Завърших духовната семинария и духовната академия, където подготвят преподаватели за семинарията. Учих в светски институт, завърших 4 курса на Курския институт по религиознание. През цялото това време търсех истината…”В продължение на около 6 години, през времето на моето служене в православната църква, видях както много позитивни, така и много негативни явления. Но аз реших, че нищо външно не трябва да движи човека, тъй като хората са слаби същества. Стараех се да не обръщам внимание, тъй като религията е вътрешен процес, макар да има и много външни прояви. Постепенно започнаха да ме вълнуват някои доктринални и догматични въпроси. Няколко години работих в Курската духовна семинария и преподавах история на християнската църква. В мен възникваха все повече и повече въпроси…Започнах да се питам, откъде се е появило учението за троицата, откъде са се взели съвременните обряди, които не са съществували в ранната християнска църква? В много от книгите, в това число и учебниците, по които преподавах, намерих отговорите. За себе си стигнах до извода, че единственият път, който може да избере човек, това е Единобожието – вярата в Единния Бог.

И.Р: – Тоест, основната причина за отхвърляне на християнската догма са несъответствията в Библията, противоречащи на принципа на единобожието?

В.С.: ”Заех се да изуча Свещеното Писание още по-задълбочено. Дори и в Новия Завет могат да се намерят множество противоречия, макар християните да смятат, че то е неприкосновено, започвайки с първата буква от евангелие на Матея и завършвайки с последната буква от Апокалипсиса. Съществуват съвременни библейски изследвания, в които се говори за по-късни допълнения, за това, че много от книгите на Новия Завет нямат единствен автор, а много от каноничните книги в ранната църква въобще не са били признавани. Така например, не са признавали книгите на ап.Павел, а ап.Петър имал спорове с него. Поради тези спорове, богословието на Павел по-късно се утвърдило като официална доктрина на християнската църква.”

И.Р.: – Как стигнахте до осъзнаването на това, че именно ислямът е истинският път към Бога?

В.С.: „Когато за пръв път се сблъсках с ислямска литература, тя ми се стори скучна. Не разбирах какво намират хората в нея! Роден съм в Курск и там съм живял по-голямата част от живота си. В града няма джамия, а в живота си не бях срещал мюсюлманин! Информация за исляма имах от учебната литература във факултета по религиознание.Отдаде ми се възможност да пътувам и първата страна, която посетих бе Иран. Порази ме начина, по който живеят там – чисто, без наркотици и алкохол…По-късно след среща с хора, познаващи религията ислям и посещавайки почитани от мюсюлманите места, започнах да изучавам исляма и да чета Корана. Започнах и кореспонденция с ислямски богослови, задавах им въпроси и разбира се дойдох до заключението, че исляма – това е истинското Единобожие. Безусловно, видях както положителното, така и отрицателното в облика на мюсюлманина. Бях в Косово след конфликта и видях как хора, които наричат себе си мюсюлмани разрушават храмове, и такива, които използват религията за политически цели…”

И.Р.: – Как реагира православното Ви обкръжение, когато приехте исляма?

В.С.: „Разбира се, те тутакси се хвърлиха да ме „лекуват”, „спасяват”, и т.н. На практика много мои близки приятели бяха в течение, че аз чета и се интересувам от исляма. Смееха ми се, но никой не се отнасяше към това сериозно. Узнавайки за решението ми, много бяха шокирани. Когато обявих, че вече не се считам за свещеник на Руската православна църква – по обективни и естествени причини – всички казваха ” Както искаш, само не отивай в исляма…”. Но човек не може да живее без религия, не може да съществува без духовност. Приемането на исляма не означава преминаване от една религия към друга, а завръщане към Единобожието.”

И.Р.: – Как възприе Вашето семейство този избор? Бяха ли шокирани?

В.С.: ”Разбира се. Всички ние сме родени в Русия, където както много считат, доминиращата религия е православието. Нещо повече, семейството на свещеника трябва още по-силно да пази и съхранява православните традиции, но всеки човек има свой собствен път. Естествено, че семейството ми не реагира положително, дори мога да кажа – враждебно. Но времето лекува, иншаАллах…”

И.Р.: – Често хора, които въобще не са отваряли Библия и изобщо не са вярващи, като чуят, че руснак е приел исляма реагират възмутени:”Как може, нали сме православни…”

В.С.: „ Тези хора си имат тяхно предубеждение към исляма, което черпят от средствата за масова информация, представящи исляма като религия на терора и насилието. Всъщност това не е вярно – ислямът е мирна религия, религия на покорност пред Всевишния. ИншаАллах, постепенно хората ще започнат да свикват, просто не трябва да се конфронтираме с тях. Ако тези хора искат да кажат, че ислямът е религия на арабите и татарите, със същият успех можем да твърдим, че християнството е религия на евреите и гърците, а за Русия тогава изконна религия се явява езичеството и сега живеем във византийска култура.”

И.Р.: – Как бихте обяснили на християните основните духовни ценности на исляма?

В.С.: „Всеки човек трябва да осъзнае, че Твореца е Един. Бог е един, и хрисияните принципно казват същото. Но трябва да знаем, че с времето във всяка религия се получават натрупвания. За мен исляма бе като рязко освобождаване от всичко чуждо на Единобожието. Ислямът е вяра в Единия Бог, без съдружници, „ипостаси”, хора или равни Нему. В исляма ме привлече вътрешната и външна чистота на мюсюлманина – за съжаление за много християни тя е несвойствена. Харесва ми отношението на човека към неговото тяло, здраве, към околните. Ако човек е чист, то и той ще има и душевна чистота. Напълно съм съгласен със законите на Шериата, съгласно които разпространението на наркотици се наказва със смърт. В този свят, в който съществува беззаконие, морална деградация трябва да съхраним духовността си. И аз считам, че за целия свят спасението е в исляма!”

Със съкращения от islam.ru