„Група учени дълго се изкачвала по планината на познанието. Достигайки до върха, учените забелязали, че там вече ги чакат теолозите…”

Бенедикт де Спиноза

Въведение

„Аллах Всевишния непременно ще протяга ръката си /за покаяние/ дотогава, докато Слънцето не изгрее от там, където залязва..” – е казано в хадисите. Означава ли това, че милостта на Аллах е така безусловна и постоянна, както движението на Земята? Или този хадис ни казва, че на нашата планета непременно ще настъпи ден, в който въпреки всичко Слънцето ще изгрее не от Изток, а от Запад?…

До неотдавна нямаше никакви научни потвърждения за това. Всичко се приемаше в зависимост от вярата или се отхвърляше като нещо невъзможно и антинаучно. Сред учените бе прието да се смята, че движението на Земята около оста и е непрекъснат и необратим процес. Нещо повече – до началото на ХХ век се смяташе, че Земята се движи толкова равномерно, че периодът на обиколката и около Слънцето бе приет за единица време. В последствие се разбра, че в природата съществуват месечни и полумесечни, годишни и полугодишни колебания на скоростта на въртене на Земята,при които продължителността на денонощието може да се увеличава или намалява с няколко части от секундата.Причината за това явление все още не е установена от науката.Търсят се фактори, които влияят на увеличаването на скоростта, но към днешна дата в тази посока са направени само първите крачки.

Поведение на електропроводими течности в магнитно поле

През 2000 г група учени под ръководството на к.т.н. Н.В.Косинов изказва смела хипотеза, относно движението на Земята. На основание на това, учените провеждат редица експерименти. Каkто е забелязано,при пропускане на ток през електропроводима течност, поставена в магнитно поле се създава вихрово движение, аналогично на въртенето на Земята.За електропроводима течност се използва разтопено олово, което се поставя в магнитно поле.При повишаване силата на тока в центъра на съда се образува дълбок „вихър”. Ако сменим посоката на магнитното поле, посоката на вихровото движение също се сменя – става обратна. Голям интерес предизвиква и температурният ефект, съпровождащ вихровото движение. В средата на „вихъра” възниква температурен градиент, вледствие на който върху единия от електродите се образува твърд метал.Тези опити послужили като основание за предположение, че наблюдаваните при тях ефекти са в основата на механизма на движение на Земята. Същите процеси, по мнението на учените са в основата на образуването на мощни вихри – торнадо, циклони. Възникващият при това градиент на температурата има аналогия с понижаването на температурата в полярните области на нашата планета.

Учените опитали да проведат опита в условия, близки до реалните. За целта било пуснато във воден разтвор на сол,намагнитено кълбо с ос. Кълбото моделирало Земята, а разтвора изпълнявал функцията на електропроводима атмосфера. При свързване на отрицателния електрод с течността, а положителния с оста на кълбото, се наблюдава бързото му въртене. Температурата в зоната на оста рязко се понижила. При смяна на полярността на приложеното поле се сменяла посоката на въртене на кълбото и температурата около оста рязко се повишавала… Едновременно било регистрирано и изменение на температурата в зоната на условния „екватор”!

Остава само да изясним къде е тази гигантска „батерия”, на която положителния полюс е свързан към земните полюси, а отрицателния към екватора и още „Съществува ли тя?”. Въпросът сам намери отговор, когато учените разгледаха Слънцето в качеството на източник на енергия за движение на Земята. Слънцето „зарежда космическата батерия”. Съгласно резултатите от космическите изследвания, нашата планета постоянно пребивава в поток от слънчев вятър, състоящ се от протони и електрони. През 1958 година бе открит радиационен пояс на Земята. Това е огромна област от Космоса, обхващаща Земята в областта на екватора. В това пространство основни носители на заряди са електроните, тъй като тяхната плътност е по-голяма от тази на останалите с 2-3 пъти.

Разпределение на електрическите заряди в полярните и екваториални области на Земята.

Слънчевият вятър прониква в околоземното пространство чрез така наречените пробиви в зоните на полюсите. За разлика от екваториалните, в полярните зони преобладават протони. Такова разпределение на електрическите заряди обуславя мощен източник на електрическо напрежение, чийто „плюс” се намира в зоните на двата полюса, а „минус”-а в зоната на екватора. Следователно, сравнявайки резултатите от научния експеримент с природните явления не е трудно да направим аналогия.. В проведените опити, за да се образува електрическа верига ,плюсът бе свързан с точката, около която се образува условната ос на течността. В природата, ел. веригата се осъществява от самата Земя и на практика през нейната ос протича ток, така както това става през течния разтвор на експеримента. В резултат на аналогията, в районите на полюсите се забелязва понижение на температурите, а в района на екватора – затопляне. Това дава обяснение и на факта, че топлият поток идващ от центъра на Земята към повърхността и не е в състояние да се справи с вечните ледове на полюсите.

За това са причина следните фактори, действащи едновременно:

Единият е описания току-що експеримент, а другият – ниската слънчева радиация в тези зони.

Дрейв на магнитните земни полюси

Не е съвсем вярно и твърдението, че земното магнитно поле винаги е ориентирано по посока на географския Северен полюс /така, както са смятали нашите древни предци/. Това несъответствие е забелязано още от Христофор Колумб по време на пътешествието му през 1492 г в Америка. Когато отпътувал, неговите моряци открили, че компасът не сочи точно север, а малко се отклонява, което било констатирано чрез наблюдение на Слънцето с помощта на специален уред. От тогава се следи за изменението на земното магнитно поле и до 1970 г било отбелязано, че северният магнитен полюс „дрейфал” с около 10 км на година.В последните години обаче, тази скорост се променя на около 40 км и през декември 2000 г уредите на Централният Военно-технически институт на сухопътните войски на Русия засичат, че геомагнитният полюс на Земята се е преместил с 200 км! По мнението на специалистите, такава динамика може да доведе до инверсия на магнитните полюси на Земятя /смяна на местата им/. Точното време за това събитие не може да бъде предсказано.Към днешна дата можем да кажем само, че съгласно гореизложената хипотеза при инверсия на магнитните полюси, движението на Земята около оста и ще се промени диаметрално. Ако това се случи, Слънцето едва залязло на запад, ще изгрее отново от същия този Запад, което напълно потвърждава казаното в Корана и Сунната…

Дмитрий Поляков

Р.Р. Северният магнитен полюс на Земята близо 400 години „принадлежи” на Канада. Той вече „напусна” тази страна. Този факт бе обявен от ръководителя на геомагнитната лаборатория на Канада – Лари Нюит след завръщенето му от научна експедиция в Арктика.

Превод от руски Сабрина