Държавническата система на исляма е една от особеностите на тази религия. Нещо повече – без преувеличение можем да кажем, че ислямът е единствената религия, която има собствено виждане за държавна организация, което по своему се явява част от преклонението пред Аллах,Всевишния.Да,именно преклонение.Мюсюлманинът е човек,който желае да живее в мир с Всевишния Творец,без да излиза извън рамките на покорността си към Него.
За мюсюлманина всички области на живота се явяват поприще,на което той реализира своята вяра, прекланяйки се.В това се състои и огромната разлика между мюсюлманите, организиращи своята държава и немюсюлманите.Различните цели определят различните посоки.

Ислямът препоръчва преклонение и покорност пред Всевишния навсякъде и във всичко. Това се отнася и за икономиката, политиката, социалната сфера и пр. Да, наистина това не е, което сме свикнали да чуваме!Общественото мнение е,че религията е едно,а живота – друго.Защо?!

Може би всичко е заради представата ни за религиозна власт,която се е наложила в Европа,особено през средните векове.Или причина е представата ни за религия изобщо-откъде се е появила, за какво служи? Напълно е възможно, но всичко това няма връзка с исляма.Ако говорим за първата причина,поради която е прието да се смята, че религията е отделена от държавата – това е опитът от Средновековието.В този случай ислямът и историята на ислямското право не са подходящи.Нещо повече – опитът на исляма е коренно противоположен. Това се отнася както за политическата система,така и за сферите на науката.Но за това по-късно.Сега бихме искали да акцентираме върху основите на държавността в ислямското право. Опитът на исляма доказва,че да се счита религията далече от живота е необосновано. Ислямът е религия на Единобожието,където политикът,занимавайки се с делата си се прекланя на Единия Бог;бизнесменът,инжинерът,лекарят,учителят – всеки работи в своята област в съответствие с предписанията на Всевишния.Ислямът се явява основна съставна част на всички области на човешката дейност.Иначе,вярата в Бога не би била нищо друго,освен празни думи.Разумният човек,който счита себе си вярващ в Създаделя е длъжен да Го признае за Властелин и Законодател на Вселената.Тогава как може да минем без държава,която да реализира законите на Всевишния?

Какво е това „ислямска държава”? Това онзи образ на политическата власт ли е,който наричат теократичен? Не!Това не е власт и права за религиозните авторитети и велможи! Това не е власт на религиозните чиновници с висш ранг!Ислямската държава – това е държава, в която властта и правото принадлежат на Аллах!Държава, в която Той е Единственият Законодател!И всички хора са равни пред Неговите закони и воля!

В какво се изразява разликата между представата за религиозна власт и ислямският модел на държава? Разликата е принципна и се състои в това, че в първия случай религиозните лидери са си присвоили властта,използувайки лъжи.Те използват невежеството и слабата вяра на хората,за да ги убедят,че са богоизбрани и че тяхната власт е свещената воля на Бога.

В ислямското правителство,всички са раби и слуги на Аллах, изпълняващи Неговата воля.Тяхното задължение е изпълнение и реализация – не повече. Ето защо правоупражняващият в исляма се нарича халиф,което означава наместник.Той не е господар, не е властелин,а само този, който носи отговорност за изпълнение законите на Исляма,без да има и най-малкото право да ги променя!Задачата на халифа е да съблюдава религията и да управлява светските дела.В това,халифът е заместник на Пророка /с.а.с./.Властта не му е собственост,а дадена за всички,включително и за него.

Ибн Халдун разяснява назначаването на халиф и имам /считайки ги за синоними/,с което са съгласни повечето богослови.Той казва още: „Задачата на управителя е да води всички по пътя, съгласно шериата,в който е основание за успех както тук – на земята, така и в Отвъдното.Делата и приложението им в този живот са свързани със Свещения Законодател и водят към успех в бъдещия живот.Правото в този случай – това е наместничество от името на Законодателя, то изпълнява задачата за съблюдаване на религията и ръководене на светските дела.”

Мюсюлманите са единни в това, че такъв халиф трябва да подчини всички мюсюлмани и да ги води по пътя,утвърден от шериата. Нещо повече,ръководенето и властта на един човек над болшинството се явява природа на човека и общоприет обичай.Трябва да отбележим,че в случаите,когато даден казус не е разгледан в Свещения Коран и Сунната, Халифът и Шериатският съвет трябва да направи иджтихад. Това означава да се определи смисъла на въпроса,ситуацията,проблема,след това да се положи максимално усилие за намиране на отговор в Свещения текст – да се потърси ситуация,която е максимално близка до дадената и съдържаща ключов смисъл с новия проблем. ко отговорът бъде открит – той се счита за законен, ако няма единодушно становище по проблема – това означава, че има вероятност от грешка.Но дори и в такава ситуация, решението е законно и ако халифът го е избрал, след провеждане на Съвет /шура/ той е длъжен да го изпълни. При това всички мюсюлмани са длъжни да се подчинят.

Какво означава шура или шериатски Съвет? Основа на тази институция е аята,в който Всевишния повелява:„… и за онези, които откликнат на своя Господ и отслужват молитвата,и по делата се съвещават помежду си…”/сура Аз-Зухруф, 42:38/

Един от близките сподвижници на Пратеника /с.а.с./Абу Хурейра веднъж казал: „Не съм виждал човек,който да се съветва с други повече от Пратеника на Аллах.”

Примерите от живота на Пратеника /с.а.с./са много. Например, той приел мнение от управниците на Медина /Сад бну Убайд, Сад бну Муаз, ибн Рабиа и др./за това,че да не дава част от завоюваното на племето Гатафан в замяна на това,че ще се откажат от блокада на Медина.Пророкът също така се съгласил с мнението на болшинството при похода против Таиф. Могат да се намерят и много други примери. Към този пример са се придържали и праведните халифи след Пророка Мухаммед /с.а.с./.Не е достатъчно да има болшинство, трябва да се проведе Съвет,тъй като малцинството може да разубеди мнозинството. Такъв е случаят със съвета в племето Сакъфи.Именно малцинството преубедило болшинството да избере Абу Бакр, Аллах да е доволен от него.Към този принцип – за водещата роля на Съвета са се придържали и Абу Бакр, Омар ибн Хаттаб, Осман ибн Аффан,Али ибн Абу Талиб, както и всички правидни халифи на мюсюлманските страни.

Шериатският Съвет се състои от специалисти в различни области на държавното управление, но задължително условие е да бъдат учени – богослови в областта на шариата поради това, че всички области на държавността са подчинени на шериата.Само така се реализира вярата в Бога и се проявява Единобожието!

Превод от руски