Всевишният Аллах е вложил велики мъдрости и ползи в служенето. Най-великата измежду всички тях е обожаването Му – прекланяне пред Неговите повели и забрани. Също така, пречистването на душите и възпитаването им да привикнат към благодеянията. Поклонението хадж е школа със щедри дарове, широко въздействие и служене. По време на хадж духът се възвисява, душата се пречиства. Поклонението хадж е грандиозна среща, за която към светите места от всички краища на света прииждат потоци от хора. Хора с различни цветове и езици…

В свещен хадис Аллах Всевишния е повелил: „Вижте Мойте раби; идват към Мен с разпиляни коси, целите в прах.”

Свещеният Коран ни известява за дуата на Ибрахим а.с.:

Господи наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни! /14:37/

Аллах Всевишния откликнал на дуата на Ибрахим а.с. и сърцата на хората се склонили, и те в покорство и отдаденост възвеличавайки Аллах и с възгласи: „Ето ме пред Теб, о, Аллах! Ето ме пред Теб! Нямаш ти съдружник! Ето ме пред Теб! И славата и благодатта са Твои, и владението…Нямаш Ти съдружник!“ се насочват към тези места. Безбройни групи там, денонощно, без прекъсване извършват тауаф, и сай.

Наред с обредите тези, които извършват хадж, пребивават по местата, където е било низпославано откровението и следват стъпките на пратеника на Аллах. Те виждат местата, където е протекла голяма част от човешката история. Тук всяка педя земя е носител на светла история и напомня за цивилизацията, която е дарила човечеството с неповторимо наследство.

Дълг на всеки мюсюлманин е искрено да се покайва и да повтаря този акт, когато започва да извършва поклонението хадж. Да даде дума пред Аллах; че ще Го обожава, че ще Му се покорява и никога няма да Му се възпротиви, че ще отслужва молитвите и ще изостави злото и прегрешенията. Няма никакво съмнение, че поклонението хадж е като крепост за всеки мюсюлманин. Тези, които служат на Аллах Всевишния в тази обстановка на сигурност и вяра, се доближават още повече към своя Господ, а грешниците усещат прекрасния полъх на милостта. Те си признават греха, устремяват се към опрощението на Своя Господ и просят Неговата милост и благоволение. Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните! /22:37/ По отношение на поклоненията хадж и умра Всевишния Аллах е повелил: …И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах!… /2:196/

Всички дела, които извършваме в този живот трябва да са заради Аллах Всевишния. Едно от условията за приемането на делата е те да бъдат извършени с искрено намерение за Него. Хаджията трябва да поеме на това свято пътуване, не за показ пред хората или, за да бъде възхваляван, а в стремеж към благоволението на Аллах. Ако това е така, всяко действие на кандидат хаджията по време на това пътуване го доближава към Аллах Всвешния и издига неговата степен. Пратеникът с.а.с. е казал: „Тези, които извършват поклоненията хадж и умра са гостите на Аллах. Ако отправят дуа към Него, Той им приема дуата, ако Го помолят за опрощение, Той им опрощава.” /Ибни Мадже/ И още е казал: „Наградата за прието поклонение хадж е дженнет.” /Бухари и Муслим/

Поклонението хадж е служене, което по своята същност е за да утвърди единобожието. Аллах Всевишния е повелил:

Бъдете правоверни към Аллах и не съдружавайте с Него! А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място. /22:31/

Аллах е пожелал и е сторил Кяаба да бъде място, към което да се възправят хората. Хаджар ал-Асуад /черният камък/ не е нищо друго, освен една видна точка на тази благословена постройка. От черният камък Мухаммед с.а.с. е започвал обреда тауаф, като го е целувал, а постройката е, за да се прави тауаф около нея. Извън това си предзначение, те нямат друго, т.е. камъните, постройката, нямат религиозен смисъл. Това ясно личи от думите на втория халиф Омар ал-Фарук насочени към черния камък: „Аз много добре знам, че ти си само един камък, който не може да допринесе нито вреда, нито полза. Ако не бях видял, че пратеника на Аллах те целува, никога нямаше да те целуна.”

Извършвайки тауаф или целувайки Хаджар ал-Асуад мюсюлманина категорично трябва да бъде убеден, че вредата и ползата, могат да дойдат само от Аллах Всевишния. Всякакво друго разбиране може да въвлече човека в ширк /съдружаване с Аллах/. А самата Кяаба е изградена, за да отхвърли и изличи съдружаването и да установи единобожието.