Детето се ражда в семейството, изживява първите си години в него и там придобива личностните си специфики, с които няма да се раздели през целият си живот. След този период лека – полека детето преминава във фаза на необвързаност. Намалява обвързаността му със семейството, започва да разчита и да се доверява на себе си. Това са първите знаци на зрелостта, които се наблюдават у детето.
След семейството (дома) детето трябва да бъде поверено на друга възпитателна институция. Тази институция от своя страна е нужно да осигури на детето подходяща среда. В тази среда детето трябва да развие положително и успешно своята мюсюлманска природа, да развие своята душа, ум и тяло, да посрещне своите нужди, които с всеки изминат ден се увеличават. Главните нужди в случая са духовните и социалните. На преден план тук изпъква голямата роля на джамията в изпълнението на тези важни функции. Накратко, ние ще се опитаме да изложим възпитателната роля на джамията в отделните фази от развитието на детето.

Джамията и децата в предучилищна възраст

Още от четиригодишна възраст бащата периодично започва да води детето в джамията, за да го запознае с нея. Обикновено след четвъртата година се улеснява опазването и чистотата на децата. Когато това бъде поискано от бащите то става възможно.

По отношение на връзката на децата с джамията от периода на Пратеника С.А.С съществуват множество достоверни хадиси по различни поводи, от които ще споменем следните:

Според предание на Абу Катаде Р.А. Пратеникът С.А.С. взел на гърба си своя внук Умаме от дъщеря си Зейнеб, когато отслужвал намаз в джамията. Той казва:
“Расулюллах С.А.С отслужваше намаз, а внукът му Умаме беше на гърба му.” Ебул – Ас Ар-Раби казва: “Когато се изправеше Расулюллах С.А.С. го вземаше на гърба си, а когато отиваше на суджуд, той го оставяше на пода.” (Муслим)

Жените идващи на намаз в джамията също така водели децата със себе си. Когато отслужвал намаз Пратеникът С.А.С. чувал плача на децата. От състрадание към децата и майките той не удължавал намаза. В тази връзка Енес бин Малик Р.А предава, че Пратеника С.А.С. е казал:

“Започвам един намаз и ми се ще да го удължа, зад гърба си чувам плача на едно дете. И тъй като знам безпокойството, което изпитва майката, аз се отказвам от намерението си и отслужвам намаза накратко.” (Хадис приет единодушно).

Съществуват множество хадиси в тази връзка. Те дават като пример, че Мухаммед С.А.С. не е забранил на родителите да водят децата си в джамията още от ранна възраст, а напротив, ако той чуел плач на дете се съобразявал с времетраенето на намаза.