Харам (забранено) е жена-мюсюлманка да се омъжва за мъж-немюсюлманин, независимо дали той е от “хората на Писанието”, или не:

“И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват. Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружававащи мъже, докато не повярват. Вярващ роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил”(2:221)

“О, вярващи, ако дойдат при вас вярващи жени като преселнички, изпитайте ги. Аллах най-добре знае вярата им. И ако узнаете, че са вярващи, не ги връщайте към неверниците. Нито жените са разрешени за тях, нито пък те са разрешени за жените. И дайте на мъжете им онова, което те са похарчили. Не е грях за вас да се ожените за такива, ако им дадете сватбените дарове. И не задържайте [о, вярващи мъже] вашите отрекли се от вярата жени, и си искайте, каквото сте похарчили, и те [невярващите мъже] нека искат, каквото са похарчили [за техните повярвали жени]. Това е присъдата на Аллах. Той отсъжда между вас. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (60:10)

Докато мъж-мюсюлманин може да се ожени за християнка или еврейка, на жената мюсюлманка й е забранено да се омъжи за християнин или евреин. Има много основателни причини за тази разлика.

Мъжът е главата на семейството, този, който го издържа и е отговорен за съпругата си. И докато Ислямът гарантира свобода на вярата и обичаите на християнката или еврейката, запазвайки нейните права според нейната собствена вяра, други религии като Християнството и Юдаизма не гарантират на друговерката свобода на вярата и обичаите, нито пък запазват нейните права. След като това е така, как Ислямът ще позволи на неговите дъщери да се омъжват за хора, които нито почитат религията им, нито нито пък са загрижени да спазват техните права?

Бракът между мъж и жена от различна вяра може да бъде основан единствено на уважението на съпруга към вярванията на жена му, в противен случай никога не би могла да се изгради здрава връзка. Мюсюлманинът вярва, че и Юдаизма, и Християнството са Божествени религии, макар че впоследствие са били въведени много изопачения. Той също вярава, че Аллах е низпослал Теврат на Муса (Мойсей) и Инджил на (Иса) Исус, мир на тях, и че двамата са Негови пратеници, отличили се с тяхната твърдост и решителност. Следователно християнската или еврейската съпруга на един мюсюлманин живее под закрилата на човек, който уважава основите на нейната вяра – нейното свещено писание и пророци. Обратно е при християните или евреите, които не признават нито Божествения произход на Исляма, нито неговата свещена книга и пророка му (С.А.С). Как тогава жена – мюсюлманка би могла да живее с такъв мъж, след като нейната религия изисква от нея изпълнението на определени обреди и задължения, както и спазването на определени забрани. Невъзможно е жената – мюсюлманка да изпълнява своята религия правилно ако ако на това се противопоставя всеки път господарят на дома.

От това става ясно, че тази забрана е свързана с основите на Исляма, защото той е категорично против съдружаването (ширк), а това е един вид ширк. Ясно е, че в един такъв брак не би могло да има хармония и любов.