В началото на ХХ век фонд „Рокфелер” изпраща Рут Удсмол на 18-месечна командировка в ислямския свят. Тя трябвало да проучи как се е променя положението на мюсюлманката под влиянието на колониалната власт.

Обемистият отчет на журналистката бива публикуван през 1936 г. от Американския университет в Бейрут. Рут извършила проучванията си в Турция, Сирия, Египет, Израел, Палестина, Йордания, Ирак и Индия. Навсякъде, където пребивавала, тя проявявала настойчивост и задълбоченост, като обръщала внимание на т.н. признаци на „уестърнизация”, която се считала за прогресивна и положителна. Поради това, изучавала много подробно всичко, особено свързаното с хиджаба: размер, материали от които се изработва, външно описание, начин на носене… При това тя се отнасяла много положително към борещите се срещу „злият хиджаб”!

Мустафа Кемал –Ататюрк /авторитарен турски ръководител/, забранил носенето на хиджаб; съответно, той получава одобрителна оценка от страна на журналистката и бил наречен „герой”. Разбира се, всичко, което той правел в тази посока се считало за логично и правилно. „Когато на турските жени им се дава право на глас, жените, носещи хиджаб нямали право да гласуват?!” Тази мярка на регулиране изглеждала съвсем логична.

В Иран монархът Шах Пахлави провъзгласява 08.01.1936 г. за ден на „еманципацията”, наречена от жените „предимството на западния образец на жената”. Едновременно със забраната за носене на хиджаб в училищата и останалите учреждения, се приемали мерки за косвено стимулиране на жените да се откажат от хиджаба. Например, непокритата жена можела да получи лечение в обществените болници в Иран и да ползва обществения транспорт. Интересно, кое накарало Удсмол да определи този акт като грубо нарушаване на човешките права и религиозната толерантност?! „Две от набелязяните мерки на регулиране ще се окажат трудни за консервативните мюсюлманки за продължителен период от време. Няма съмнение, че в крайна сметка консерватизмът им ще бъде преодолян.”

Крал Амануллах, едновременно с носещата хиджаб кралица, също попаднал сред „прогресивните деятели”, тъй като провел такива „ефективни промени” в Афганистан, които обаче довели по-скоро до подобряване положението на жените в страната и до забавяне на процесите в Иран. По повод на гореизброените събития, в една от статиите на журналистката пише: ”Една от мюсюлманките, активистки в Бейрут се отказва от хиджаба след женитбата си в Йордания. В резултат на това, тя получава широко обществено признание за постъпката си”. В друга статия се описва подобна постъпка: „Госпожа Шарави Паша, председател на движението на феминистките, заедно с племенницата си, редактор на сп.”Египтянка” първи в Египет свалиха хиджаба през 1923 г., вдигайки с това рейтинга на цялото движение!” Колониалните власти използват всички свои средства за кръстоносния си поход срещу хиджаба: от осмиването до ожесточената пропаганда и забраната му.

Хиджабът се явявал символ на гнет, спиране на икономическия прогрес и потъпканите права на жената. Тази пропаганда продължава и в постколониалния период, с помощта на мощна пропаганда, множество структури, също така и от големия сурогат на колониалната власт, какъвто се явява ООН. Може да отбележим и агресивните нападки на европейски длъжностни лица в мюсюлманските страни. Например, стана известно, че през октомври 2000 г. в град Александрия /Египет/ французин открива училище и на ученичките в него се забранява да носят хиджаб. Когато започва съдебен процес против администрацията на училището, посолството на Франция едва успява да спаси виновниците с помощта на дипломатическия им имунитет.

През януари 2003 г. в „Pred and Grammar school” /Джидда/ от посланиците на Великобритания и Дания бива въведена забрана за хиджаб. Девойките, които учели в училището всяка сутрин сваляли кърпите си пред входа на сградата и едва тогава можели да влизат в нея. Това получило гласност едва след като една от ученичките отказва да свали кърпата си и не я допускат на учебните занятия. По време на разговора си с журналист от ”Arab news” секретарката на училището казва, че училищната политика напълно забранява носенето на кърпи и добавила: ”Всяко момиче, носещо хиджаб няма да бъде допуснато в училище!”. Събитието получило мощен обществен резонанс и под натиска на посолството на Саудитска Арабия принудили ръководството да промени своята политика!

Днес положението се промени. Мюсюлманките се връщат към исляма и хиджаба все повече и повече, както в ислямските страни, така и в европейските. Столетие назад ни се струваше, че хиджабът ще изчезне дори в мюсюлманския свят, но днес все по-често срещаме жени с хиджаб по улиците на Лондон, Брюксел, Ню Йорк… Нещо повече – не обръщайки внимение на пропагандата, че „исляма подтиска жената”, западните жени приемат исляма по-често, отколкото западните мъже! От собственият си опит жените се убеждават, че ислямът и хиджабът като негов символ са истинската свобода, даваща увереност на ума, спокойствие на сърцето и достойнство. Забраната на хиджаба се явява забрана на непорочността, скромността и благоприличието. Няма съмнение, че стоящите зад това явление във Франция са наследници на кръстоносците. Въпреки кървавите си победи, в крайна сметка кръстоносците претърпяват крах. Не очаква ли подобна участ и техните новопоявили се последователи?