Тютюнът е открит от испанските завоеватели в Америка преди около 500 години; от Испания се разпространява в Европа и след около 100 години навлиза и в мюсюлманския свят. За съжаление, докато Запада отдавна е разбрал вредата от пушенето и се е опитал да го ограничи, то в мюсюлманските страни се разпространява безпрепятствено.

Ранните мюсюлмански учени отнасят този вреден навик към макрух (порицаното), сравнявайки го с лука и чесъна (консумирани преди отиване на молитва в джамия). Това се дължи на факта, че по това време никой не е знаел за вредата от него, която може да причини – рак, сърдечни болести, спонтанни аборти и още много други болести.

Откакто се изяснило, че тютюнопушенето е вредно, задължение за мюсюлманина е да страни от него, защото Всевишния Аллах повелява:

“И не убивайте сами себе си. Към вас Аллах е милосърден.” (4:29)

Пратеникът (САС) казва:

“Не се наранявайте и не си вредете взаимно.” (предаден от Ахмад)

За съжаление, някои мюсюлмани несъзнателно или отнясайки се с пренебрежение, подвеждат много други , повтаряйки по-ранните решения на учените, че пушенето е мекрух, но не и харам (забранено).

Пратеникът (САС) казва:

“В Съдния Ден човека няма да помръдне от мястото си пред неговия Господ преди той да бъде питан за пет неща: как е прекарал живота си, по какво са отишли младините му, за богатството му и как го е спечелил и използвал, и как е прилагал това, което е знаел.” (Предаден от Ат-Тирмизи)

Тютюнопушенето също е вредно и за психиката на човека. Ако наблюдаваме един пушач, лишен от цигари за кратко време, виждаме, че той е груб, нервен и не може да се концентрира. Такъв не може да се успокои преди да си е взел “дозата”. Той може да страда от безсъние, стомашно разстройство, превъзбуденост и т.н. Понякога и околните трябва да понасят неприятния цигарен дим; дори смъмряне обикновено предизвиква нервна реакция при пушача, който явно смята, че вредата, която причинява на другите е негово право. Учените са установили, че пасивното пушене е почти еднакво вредно, особено за децата. Хората, страдащи от астма или алергии са принудени да избягват близостта с пушачи.

Пратеникът (САС) казва:

“Всеки, който вярва в Аллах и в Съдния Ден да не наранява съседа си” (Предаден от Бухари) Той казва също: “Примерът на добрия и лошия другар е като този на продавач на мускус и ковача. От продавача на мускус или ще купиш, или ще получиш в дар, или поне ще усетиш благоухание от него. А ковача или ще ти изгори дрехите, или ще усетиш зловоние от него.” (Предаден от Ал-Бухари и Муслим)

Тютюнопушенето също е загуба на пари за нещо, което само вреди. Аллах Теаля повелява:

“И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника (в неволя), но не пилей с прахосничество.” (17:26)

Пратеникът на Аллах (САС) казва:

“Аллах ненавижда за вас три неща: говоренето зад гърба на другия, досадното искане от хората и прахосничеството.” (Предаден от Ал-Бухари)

Тютюнопушенето е свързано с поглъщането на вредни вещества, с неприятен дъх и като цяло е вредно за организма. Аллах Теаля казва:

“…Той (Пратеника) им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им забранява скверностите, и снема бремето и оковите, които са на тях…” (7:157)

Пушачът не само вреди на себе си, но е и лош пример за семейството, приятелите и колегите, на които може да повлияе. В такъв случай безполезни са приказките от рода на: “Слушай ме какво ти говоря, а не гледай какво правя.” Проблемът става по-сериозен, когато пушачът твърди, че е религиозен човек, защото тогава много хора ще се повлияят от него. Това още повече увеличава греха му.

Пушачите говеят през месец Рамадан по-трудно, отколкото непушачите, защото страдат от един вид пристрастяване. Това е и причина те рядко да говеят извън месец Рамадан. Забраната в исляма относно цигарите важи еднакво за пушача, продавача, производителя, рекламатора и всички, които участват във веригата, защото Аллах повелява:

“И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността. И се бойте от Аллах. Аллах е строг в наказанието.” (5:2)
и още: “И когато моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят.” (2:186)