Войната в исляма /джихад/ – защо ли да пиша по тази толкова провокационна

тема?! И без друго ни обвиняват в разпалването на какви ли не настроения! Наистина този въпрос

съвсем не е безболезнен. Тук става дума за атмосферата, която се сгъстява около исляма,

ислямистите и носи етикета на тероризъм.

Твърде сложно е да говориш, когато твоите мисли вече са ги изтълкували още

преди да ги изречеш на глас. Дали ислямът принуждава да се убиват невинни? Какво е това

милосърдие? Какво е нетърпимост? Тези въпроси не стоят пред нас. Ние много добре знаем кое

какво е. Жалко за хората, които са излъгани и живеят в лъжи. Сложно е да говориш на

мюсюлманина за войната в исляма – така, както е трудно да говориш за защита правата на този

заек, когото самият лъв обвинява в зло…Как би могъл да се оправдае и защити?! Нима може да

избяга от гнева на „справедливия” цар на животните?!

Мюсюлманите са слаби, много слаби! Изостанали в образованието, науката,

технологиите. Най- слабото им място обаче, е липсата на единен център на управление, а също

така и безкрайната лутаница в представите им за пътя, по който трябва да върви ислямската

общност.

Хиляди авторитети, идеи, пътища, и всичко това е по-скоро „ширпотреба”,

специално произведена и пусната в обръщение за ислямските страни с една единствена цел –

идейна, икономическа и политическа зависимост! И в края на краищата – грабеж. Макар, че има и

други цели – например – защита, а както на всички ни е известно – най-сигурната защита е

нападението! Защо трябва да се позволява на исляма да се възражда, на мюсюлманите да се

обединяват? Твърде елементарно…

По какъв начин положението на нещата е свързано с темата? – директно. Ако

трябва да сме кратки, всичко изглежда така: тези от мюсюлманите, които се борят и съпротивляват

ги обвиняват в бандитизъм, фундаментализъм и тероризъм. По-точно – обвиняват в това

религията, под лозунга на която се води съпротивата. Какво следва по-нататък? На нас все още ни

припомнят за „греховете” от средновековието – за ислямската експанзия, за разпространението на

исляма с „меч”…Как да реагират мюсюлманите на всичко това? Така, както би постъпил всеки на

тяхно място – мястото на слабия и обвинявания : те се оправдават! И в резултат на това можем да

чуем как някои наши братя доказват, че войната, утвърдена в исляма е само отбранителна. Така ли

е всъщност? Разбира се, че не: проблематично е да се признае, че ислямът утвърждава и

атакуващата война – особено сега, в наши дни, когато ислямът е обвинен за всичкото зло и всички

грехове пред човечеството! Проблемът е в това, че ние сме длъжни едва ли не да променим нещо

в нашата религия, в нейните закони, за да угодим на обществото. С това вече не бива да се

съгласяваме! Да, ние сме слаби. Да, на нас ни се сърдят „силните” на деня. Но нима трябва да се

отказваме от това, което ни е предписал Всевишния?!

Мюсюлманите, които водят борба за защита на елементарните ценности –

свободата и родината ги обвиняват в тероризъм. В исляма не съществува нито отбранителна, нито

нападателна война. Има етапи, периоди, обстоятелства, които принуждават да се отбраняваме,

или нападаме. Въпросът е друг – каква е целта на войната? В своите предписания, ислямът е

посочил решението за война като последно в списъка на средствата за отбрана. Обаче, ако мирно

решение не е възможно, то нима е справедливо да си подадем и другата буза, след като са ни

ударили по едната?! Не, но именно това очакват от нас. Мюсюлманите, които водят борба за

защита на своите права и независимост ги обвиняват в бандитизъм и тероризъм!

Какво ни остава? Да угаждаме на противниците, утвърждавайки, че ислямът е

религия на мира? Да търпим и да прощаваме, дори без да се опитаме да се защитим? Нали иначе

ислямът ще бъде изтълкуван като религия на меча и войната; като религия, призоваваща към

кръвопролитие и война…Ето защо трябва да вършим своята работа – който е с нас – ще бъдем с

него; който воюва с нас – завладява земите ни, имотите ни, убива – за тези логичният отговор е

отпор! Военните науки не изключват възможността да се водят военни действия на територията на

врага. Или не е така?

Защо англичаните, бомбандирали Германия и „мирните градове” на противника не

ги наричат терористи? Или американците, бомбардирали Хирошима и Нагасаки? А мюсюлманите

са терористи, защото воюват с окупаторите си! Къде? В Палестина, Кашмир, Афганистан,

Чечня…

Обръщайки поглед към примера на нашия Пророк Мухаммед /с.а.с./ ще видим, че

няма разделение на отбранителна и нападателна война. Всичко зависи от ситуацията и целите в

дадения момент. Самият Пророк, саллеллаху алейхи уе саллем, е извършил над 29 похода, а в 13

от тях е имало военни стълкновения. Целта на тези походи е била разпространение на исляма.
„Значи признавате, че ислямът е наложен с оръжие?” – биха казали някои. Но нали мюсюлманите

казват, че ислямът е религия на мира? Къде е истината! Живеем в свят, в който истината се

нуждае от защита, свят, в който тя е неудобна и нежелана. Бихме могли да заявим, че ислямът е

разпространяван мирно, но там където това не е било изгодно на нечии интереси е използвано

оръжие – за защита на истината! В наши дни произтича почти същото – само че по друг сценарий.

Вълнуващо бързо се разпространява исляма – следователно, трябва да го заклеймим като

жестока и войнствена религия. Схемата е съвсем елементарна и проста.

Ако живеехме по времето на Мойсей или Ной – техните последователи също щяха

да ги считат за терористи! Нека да си припомним какъв е бил за римляните Иисус и неговите

апостоли? Разбира се, безнравствени рушители на спокойствието! Изводът е прост – във всяка

епоха критериите са еднакви – истината и справедливостта побеждават само, когато са

изгодни.

Днес можем да чуем израза: доброто и войната са несъвместими. Истината не

трябва да се утвърждава със сила. Но как да запазим свободата на избора, ако няма друго

средство, освен борбата?

Може би, трябва да използваме цитати от Свещения Коран, в които много точно и

ясно са формулирани принципите на исляма:

„освен онези от съдружаващите, с които се договорихте, и после не ви

ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му!

Аллах обича богобоязливите.”/Ат-Тауба, 4/

„На онези, срещу които е обявена война им се позволи да воюват, защото

бяха угнетени – Аллах има сила да им помогне – онези,които бяха прокудени от техните домове без

право, само защото казват: „Аллах е нашият Господ!”И ако Аллах не отблъскваше едни хора с

други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите и джамиите, където името

на Аллах се споменава много…”/ Поклонението хадж, 39-40/

Това означава, че винаги има зло, което трябва да се спре със сила. Ако някой е

склонен към мир и добронамерени отношения,трябва да се стремим към същото:

„И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите с тях

врага на Аллах и вашия враг…и ако склонят за мир,склони и ти, и се уповавай на Аллах…”

//Придобитото във война, 60-61/

Не състоянието на мир или война се явява основа на взаимоотношенията –

всичко зависи от отношението на другата страна към мюсюлманите. Този, който иска мир,

заслужава мир. Враждуващият и агресорът заслужават адекватно отношение. Всевишния приканва

към мир и добросъседски отношения:

„Аллах не ви забранява дя се отнасяте с добро и да постъпвате

справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви.

Аллах обича справедливите.”/ Изпитваната, 60/

Как може справедливият и силен човек да говори за мир с врага, който убива и притеснява по-

слабите?

„И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете,

жените и децата, които казват: „Господи наш, изведи ни от това селище, обитателите на което са

угнетители…”//Жените, 75/

С тези няколко препратки към Свещения Коран накратко добиваме представа за

военната политика в исляма.
Логично е да възникне въпроса: „Съвпада ли всичко това с онова, което се извършва в момента в

някои мюсюлмански страни?” Няма да поставим този въпрос. Кой е престъпникът и агресорът и кой

- благородното оръжие на възмездието?!

Днес е време на лицемерие, игра на принципи и ценности, смесване на истината с

лъжата. Време, в което да защитиш децата си,семейството си, себе си, родината, дома и

свободата означава, че си терорист. Време, в което ако дадеш отпор на агресора определят

действието ти като нетърпимост. Нима е по-добре да прощаваш на врага, отколкото да бъдеш

силен?!

Много от християните се гордеят с това, че Иисус е простил на враговете си, когато е бил на

разпятието… Пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе саллем, е простил на жестоките си врагове

тогава, когато са били негови пленници… Когато победоносно си е отишъл от освободената

Мекка…

www.islamua.net