Ибрахим Хевит

Ислямският календар е лунен – основан е на лунните фази. Годината според него има 12 месеца по 29 или 30 дни. Броят на дните в годината е около 354, с 11 дни по-кратка от годината по слънчевия календар. Ето защо ислямските празници преминават през всички сезони и всяка година се празнуват по-рано от предишната. Ислямското летоброене започва от преселението (хиджра) на Пророка (сас) от Мекка в Медина през 622 г. Месеците в ислямската календарна година са назовани както следва : Мухаррам, Сафар, Раби ал-Аууал, Раби ал-Ахир, Джамада ал-Уля, Джамада ал-Ахира, Раджаб, Ша’бан, Рамадан, Шаууал, Зул-Каада, Зул-Хиджджа.

Мухаррам, Раджаб, Зул-Каада, Зул-Хиджджа са под възбрана за воюване.

Пророкът (сас) каза: “Времето се завръща във формата, в която е било в деня, когато Аллах е сътворил земята и небесата. Годината се състои от 12 месеца, четири от тях са месеци на възбрана, три от които последователни – Зул-Каада, Зул-Хиджджа и Мухаррам, а Раджаб, наречен на племето Мудар, е между Джумада (Ал Ахира) и Ша’бан.” (Ал Бухари, Абу Дауд)

Началото и края на всеки месец се определя чрез наблюдение на луната. Ако след 29-тия ден бъде забелязано новолуние означава, че започва следващия месец, а ако не бъде забелязано, към месеца се прибавя още един ден, след което започва следващия месец. Така месеците имат или 29 или 30 дни. При официалното изчисляване датите за празниците винаги трябва да се има предвид, че при наблюдаване на луната е възможно да се получат вариации от един или два дни. Управляващите, които определят дати за изпити или други важни събития винаги трябва да отбелязват тези вариации в мюсюлманския календар.