През 636/15 г. вторият праведен халиф Омар ибн ал-Хаттаб отива в Джабия, на юг в Сирия. По това време войските на Амр ибн ал-Ас продължават да обсаждат Йерусалим. Главните резултати от посещението на халифа в Сирия са съставянето на дивани, т.е. списъци на воините с размера на техните заплати и сключения договор с Йерусалим.

Вестта за пребиваването на Омар в Джабия достига до жителите на Йерусалим и те решават да се възползват от тази възможност, за да получат по-големи гаранции, които обсадилите ги военоначалници не желаели да им дадат. С тази цел тяхната делегация пристига в Джабия за преговори; тук се сключва и договорът, чийто текст, близък до оригинала, е запазила “Историята” на ат-Табари.

Естествено, след подписването на договора Омар пожелава да посети града, към чиито светини за молитва се е обръщал пророкът Мухаммед с.а.с. В Йерусалим го посреща патриарх Софроний и му показва главните храмове на града. Тук Омар, давайки личен пример, започва да разчиства отломките на старозаветен храм и основаната от него джамия бива наречена ал-Акса. След няколко дни мястото е разчистено и приспособено за молитва. Омар отслужва празнична молитва и напуска Йерусалим.

Арабските историци имат разногласия относно датата на това уникално събитие като единствено посещение на халифа в Йерусалим. Така или иначе Йерусалим е завоюван около март-май 637 г./16 г.по х.

ПОРЪЧИТЕЛСТВОТО Н А ОМАР
636 г./ 15 г. по х.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Това са гаранциите за неприкосновеност, които рабът на Аллах и предводител на правоверните (Омар) даде на жителите на Илийа (Йерусалим). Той им предостави гаранции за неприкосновеност – на тях самите, на тяхната собственост, църкви и кръстове, на техните болни и изцелени и на цялата им община. Наистина, техните църкви няма да бъдат обитавани и разрушавани, не ще намалеят нито те, нито техните блага и кръстове, и нищо от имотите им не ще бъде отнето. Те (жителите на Йерусалим) няма да бъдат ненавиждани заради вярата им и на никой от тях не ще бъде нанесена вреда, а с тях в Илийа не ще живее нито един евреин.

Жителите на Илийа са задължени да плащат джизие, както плащат жителите на (другите) градове. Те се задължават да изведат от града ромеите и разбойниците. На този от тях, който напусне (Йерусалем), ще бъде гарантирана неприкосновеност – както на него самия, така и на неговото имущество, докато не достигне безопасно за него място. Който от тях остане, също ще бъде в безопасност и трябва подобно на жителите на Илийа да (плаща) джизие.

А ако някой от жителите на Илийа пожелае сам със своето имущество да замине заедно с ромеите като остави своите църкви и кръстове, ще бъдат неприкосновени и те и техните църкви и кръстове, докато не достигнат безопасно за тях място. А който от намиращите се (в града) селски жители желае да се установи (в него), той е длъжен да плаща същия (данък) джизие, плащан от жителите на Илийа. Онзи, който желае, нека замине с ромеите, а който (иска) – да се върне при своите хора. От тях не ще бъде взето нищо, докато не бъде прибрана реколтата им.