Учените, които изучават видовете облаци, установяват, че дъждовните облаци са образувани и оформени според точно определени системи и известни етапи, свързани с подходящи видове облаци и ветрове. Един от видовете дъждовни облаци е кълбесто-дъждовният облак. Метеоролозите изучават как се образува кълбесто-дъждовният облак и как от него се получава дъжд, градушка или мълния.

Те откриват, че кълбесто-дъждовният облак минава през следните етапи, преди да се образува дъжд:

1. Движение на облаците. Кълбесто-дъждовните облаци започват да се образуват, когато под действие на вятъра малки кълбести облаци (кумулис) достигат до зона, в която тези облаци се събират (вж. фиг. 17 и 18).

Фиг. 17. Сателитна снимка, показваща облаци, които се движат към сборните зони В, С и D. Стрелките показват посоките на вятъра.

2. Съединяване. Малките облаци се съединяват и образуват по-голям облак (вж. фиг. 18 и 19).

Фиг. 18. Малки кълбести облаци (кумулис), движещи се към сборна зона близо до хоризонта, където може да се види голям кълбесто-дъждовен облак.

3. Натрупване. Когато малките облаци се съберат заедно, вертикалните въздушни течения в по-големия облак нарастват. Теченията близко до центъра на облака са по-силни, отколкото тези в краищата. Тези течения предизвикват вертикално нарастване на масата на облака и облакът се издължава нагоре (вж. фиг. 19 (В), 20 и 21). Това вертикално нарастване разпростира облака към по-студени области на атмосферата, където капките от вода и зърната град се формират и започват все повече и повече да нарастват. Когато водните капки и зърната от град станат твърде тежки и вертикалното течение в горните слоеве не може да ги удържи, те започват да падат от облака като дъжд, градушка и т.н.

Фиг. 19. (А) Отделни малки облаци (кълбести облаци). (В) Когато малките облаци се съберат заедно, вертикалните въздушни течения в по-големия облак нарастват, поради което облакът се издължава нагоре. Водните капки са отбелязани с •.

Фиг. 20. Кълбесто-дъждовен облак. След като облакът се издължи нагоре, дъждът започва да вали от него.

Всевишният Аллах казва в Свещения Коран:

„Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях…“.
(Коран, 24: 43)
Едва наскоро метеоролозите откриват тези подробности относно образуването, структурата и функцията на облака, като използват усъвършенствана техника: самолети, сателити, компютри, балони и други, за да изследват вятъра и неговата посока, да измерят влажността и нейното изменение и да определят нивата и измененията на атмосферното налягане.

След като споменава облаците и дъжда, цитираното знамение говори за градушката и светкавиците:

„…И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на нейната мълния едва не отнема зрението“.
(Коран, 24: 43)

Фиг. 21. Кълбесто-дъждовен облак.

Метеоролозите откриват, че тези кълбесто-дъждовни облаци, от които вали градушка, достигат височина от около 7620 метра до около 9144 метра (от 4,7 до 5,7 мили), подобни на планини, както Свещеният Коран казва: „…И спуска от планини в небето градушка…“ (вж. фиг. 21).

Това знамение може да наведе към следния въпрос: защо в знамението се казва: „…нейната мълния…“ при споменаването на градушката? Значи ли това, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии? Нека видим какво пише в книгата Съвремената метеорология. Там четем, че облаците се наелектризират, когато град преминава през зона в облака от преохладени водни капчици и ледени кристалчета. Когато водните капчици се сблъскват с парчета град, те замръзват при контакта и отделят латентна енергия. Това запазва повърхността на парчетата град по-топла от заобикалящите ги ледени кристалчета. Щом парчетата град влязат в контакт с ледените кристалчета, се случва важен феномен: електроните протичат от по-студения към по-топлия обект. От това следва, че парчетата град добиват отрицателен заряд.

Същият ефект се получава, когато преохладените водни капчици влязат в контакт с парчетата град, при което се отчупват малки положително заредени парченца лед. Тези по-леки, положително заредени парченца се понасят от вертикалното течение към горната част на облака. Парченцата град, останали с отрицателен заряд, падат към долната част на облака, при което по-долната част на облака става отрицателно заредена. Този отрицателен заряд се освобождава при протичането на искров разряд (мълния), съпроводен с ослепителен блясък (светкавица) и характерен гръм (гръмотевица). Следователно стигаме до заключението, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии.
Тази информация за мълниите е открита наскоро. До 1600 г. доминират идеите на Аристотел, който казва, че атмосферата съдържа два вида мъгли – влажни и сухи, и че гръмотевицата е звукът от сблъсъка между сухата мъгла и съседните облаци, а светкавицата представлява пламване и горене на сухата мъгла с тънък и слаб огън. Това са някои от идеите на метеорологията, които доминират през времето на низпославането на Свещения Коран, преди хиляда и четиристотин години.