Според шериата мюсюлманина може да сключи брак едновременно с четири съпруги, което не трябва да се приема като задължение, а като позволение с предупреждението от Свещения Коран: “…ако ви е страх, че няма да сте справедливи, по-добре една.” Трябва да се има предвид, че исляма има своята по-различна правна система, която задължава съпруга да издържа съпругата, без тя да е задължена да работи. Освен това има още изисквани, които трябва да бъдат спазвани от съпруга. Следващата съпруга не е лукс за един мъж, а бреме, като се има предвид неговите отговорности. Този въпрос трябва да се разгледа самостоятелно в отделна тема. Целта ни тук е да разгледаме въпроса с деветте съпруги на Мухаммед(сас).

Най-напред е необходимо да подчертаем, че живота на Мухаммед (сас) е протекъл в отдаденост на Аллах. Това, което той правел винаги е било заради Аллах, жертвал е всичко, което имал, даже и живота си. За осъществяването на тази велика кауза, пратеникът на Аллах е прибягвал до всички законови, т.е. позволени методи и начини. Сключването на брак с тези жени, без никакво съмнение, също било продиктувано от същата тази цел.

Всеизвестно е, че за успеха на поетата кауза Мухаммед (сас) се лишавал от всичко, а към тези, които повярвали в неговия призив бил изключително милосърден. Сключването на брак с останалите жени след брака му с майката на вярващите Хатиджа, Аллах да е доволен от нея, при него изобщо не бил подтикнат от душевни пориви и страсти. Целта от сключването на тези бракове е била чрез тях да оповести на мюсюлманките интимните шериатски особености. Младежките му години са преминали в рамките на брака му с Хатиджа, Аллах да е доволен от нея. До нейната смърт, когато той бил на петдесет, а тя на шейсет и пет, Мухаммед(сас) не е сключвал брак с друга жена.

Повечето от браковете на Мухаммед(сас) са политически или от съчувствие. Чрез тези бракове той осъществил роднински връзки с множество хора, които всеотдайно са работили за исляма. Тези бракове започнали след смъртта на Хатиджа и чичо му Абу Талиб. Той сключил брак с дъщерите на най-близките си помощници Абу Бакр и Омар, Аллах да бъде доволен от тях, които изиграли основна роля в разпространението на исляма. От друга страна, част от тях той сключил с вдовици или със самотници, които освен Аллах си нямали никого за подкрепа…

Ако неговият интерес бил да утолява плътските си желания (опазил Аллах от такива помисли), той би го сторил преди това по време на буйната си младост и то с толкова жени, с колкото си пожелаел. Тогава бил в пълна сила и изключително красив младеж. Би могъл да избере най-красивите момичета, а не да встъпва в брак с вдовици или жени преминали петдесетте, каквито били съпругите му с изключение на Айша, Аллах да е доволен от нея. В този период не е съществувала пречка да го стори. По това време също не е имало обичай или традиция, които да го укорят.

Многоженството през тази епоха било явление одобрявано и обичано от всеки. Мухаммед(сас) обаче бил облагодетелстван с прекрасен нрав и имал чисто поведение и дела. Бил здрав и силен, но не се повлиял от младост и сила. Още от ранна младост, той бил желан от множество жени, но никога не се поддал на техния интерес, докато многоженството при арабите било известна традиция. Предава се, че някои мъже имали по десет и по двайсет жени. Бракът му с Хатиджа, Аллах да е доволен от нея, продължил пълни двайсет и пет години и докато тя била жива той не е сключвал брак с друга жена.

Младежкият си период и част от периода на възрастта си той прекарал с Хатиджа, която била вдовица и с петнайсет години по-възрастна от него. След като Хатиджа починала три години преди преселението в Медина, той започнал да сключва останалите бракове, които поставили началото на нов период от живота му.

Мухаммед(сас) не е бил единствения пророк, който е сключвал брак с повече от една жена. Нямат никакво основание тези, които казват, че пророчеството е пречка за многоженството, тъй като и Дауд (Давид) и Сулейман (Соломон) са сред пророците имали повече от една съпруга.

Многоженството по никакъв начин не вреди на сана и степента на пророчеството. Това е така, защото женитбата е закон от законите на Всевишния. Това е валидно за всеки човек. Пророчеството не само, че не забранява женитбата, а я насърчава.

Всеки призоваващ се бори да извести призива си на хората. Ето защо, той изпитва силна нужда от подкрепа и помощ, за да оповести, както желае своя призив. Колкото по-голяма е подкрепата за призоваващия и колкото повече помощници има той, толкова по-бързо ще успее да постигне целта си. Още повече това е в сила, когато се отнася за безупречно доказания призив на Мухаммед(сас), който се нуждаел от разпространители и помощници повече от всеки друг пророк.

Пратеникът на Аллах, който е в основата на призива към исляма е било необходимо да прибегне до всички позволени методи, за да се доближи до хората, да осъществи връзки с тях и да настани в сърцата им светлината на исляма. Той е осъществил това по най-сполучливия начин. По всяка вероятност няма по-добра от роднинската връзка, за да се изгради диалог с хората.

Щом се оженел за някоя от съпругите си, Мухаммед(сас) се свързвал с нейното семейство, род и племе. От тази гледна точка жената може да изиграе по-голяма роля от множество мъже. Да, пратеникът на Аллах е начертал и следвал този път в своя призив. По причина на сключените бракове много хора са му станали близки, и е отдалечил от себе си и много злини, гнет и безправие.

Така се изградила среда на съглашение и мир, а някои от жените чрез брака били спасени от беди. Те станали съпруги на пратеника на Аллах и майки на вярващите. Ако той евентуално не се бил оженил за тях, може би те отново щели да се върнат към езичеството. Ето така, чрез браковете си пратеникът на Аллах ги е избавил от най-слабите моменти и ги е издигнал на най-висока степен.

Освен споменатите причини има и друга не маловажна, която изиграла роля за браковете на Мухаммед(сас) с тези жени и тя е всяка от тях в рамките на нейните възможности да стане призоваващ към исляма, да бъде своеобразен учител, който да дава шериатски определения, учен оповестяващ позволеното и забраненото.

Когато се погледне през призмата на вярата, домът на пророка бил център на пророчеството и посланичеството, в който намерило проявление божественото откровение. Този дом бил център на вярата и исляма. Този велик и благословен център бил място за заучаване на нрави и човечност. Всяка една от пречистите съпруги на пратеника(сас) и майка на вярващите е разказвала за по няколко от неизвестните страни на пророка.

Всеизвестна истина е голямата роля на жената в основата на всички идеологии и призиви разпространили се по света. В исторически план има категорични доказателства за влиянието на жената относно пълното установяване на даден призив или социален ред, ето защо, пратеникът на Аллах събрал в дома си тези жени и ги научил на основите на исляма, културата и нравите и ги превърнал в лидери и възпитатели. Тези пречисти жени били обвързани с него чрез законни бракове, които предотвратили злословието на мединските лицемери.

Благословеният дом на пророка бил отворен за всички жени и за мъжете роднини на съпругите му.
Първоначално самите те се поучавали на ислямската култура и я прилагали, а след това я разпространявали сред хората. Известен факт е била голямата нужда на хората през тази епоха от център на знание и просвета, защото обществото било потънало в невежество. Още по-голяма нужда от такъв център имала ново разпространяващата се религия. В заключение трябва да се припомни, че след смъртта на пророка, деветте му пречисти съпруги, били символ на ислямската култура и нрави и изпълнявали ролята на учители и разпространители на религията. Те издавали шериатски заключения и по най-интимните женски въпроси. Също така издавали становища и по въпроси касаещи мъжете. Те били пример за праведност и добрина. Както пратеника на Аллах бил образец за прекрасен характер, така и те били прекрасни образци. Пратеникът на Аллах бил справедлив към съпругите си и им разяснявал явните и скрити постановки отнасящи се до жените.

Ето това е мъдростта съдържаща се в прекрасната политика на Мухаммед(сас) вложена в тези бракове. В същото време големият товар на религията, който понесли тези жени е непосилен за една или две, независимо от силната им вяра, преданост на каузата и способност да запаметяват.

Учените по хадис са разказали множество хадиси и шериатски постановки заучени от тези девет жени. Всички въпроси отнасящи се до жените били обяснени, именно, от тях. Доказателство за казаното са различните сборници с хадиси съдържащи информация за тях.

Изложеното до тук е достатъчен аргумент за безпристрастните и вярващите. За мюсюлманите не съществува никакво съмнение, че Мухаммед(сас) е достигнал идеала за нравственост и че той бил прекрасен образец във всяко едно отношение. Сериозното разглеждане на въпроса води до правилни и разумни изводи, които разкриват истинската причина за тези бракове… Единствено Аллах е, Който напътва към истината и посочва на хората Правия път.