Това също е от темите, които са предмет на множество коментари днес. Причината за тези коментари е недостатъчната представа за ислямското общество, което почива на закона на Аллах.На основание на този закон, мъжът и жената имат своето място в това общество.
От гледна точка на човешката си същност мъжът и жената са равни и причината за тяхното съществувание е служене (ибадет) на Всевишния Аллах.

От гледна точка на различните психологически и физиологически дадености те се различават. Всевишният Аллах е свел до хората Своето право за да постанови справедливо правата и задълженията на всеки от тях. Унаследяването е цяла система в исляма. Тук ще се задоволим само с една част от нея и най-вече с частта, която третира въпроса с двойно по-големия дял на мъжкото спрямо този на женското.

Излагането на тази система започва със заръката на Аллах към родителите как да се отнасят към децата си. Тази заръка показва, че Аллах Пречистия, е по-милостив, по-правдив и справедлив и от родителите по отношение на техните деца. Тя показва също така, че цялата тази система е от Аллах Всевишния, и Той е, Който отсъжда между родителите и децата им, и помежду роднините. Те могат единствено да приемат от Него, Пречист е Той, и да изпълняват заръката Му и решението Му. Това е същността на “религията”, на чието изясняване и определяне е посветена тази сура, както казахме по-горе.

В началото е утвърден и основният принцип на наследственото право: “Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски.” После продължава с по-нататъшното разпределение на дяловете на основата на този общ принцип. Изложението на това разпределение в детайли заема две знамения: първото е за наследяването по пряка кръвна линия (родители и деца), а второто е за наследяването по линия на съпружеството и по-далечното родство. Останалите положения в закона за наследството са посочени в последното знамение от тази сура, което има пред вид някои случаи на далечно родство (които ще бъдат изложени на съответното място):

“Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е една шеста от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е една шеста след завещание, завещано от него, или дълг. Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Предписание от Аллах! Аллах е всезнаещ, премъдър.”

Третото знамение, което е в края на сурата, гласи: “И те молят да постановиш. Кажи: Аллах ви постановява за непреките кръвни роднини: Почине ли мъж, без да има дете, а има сестра, за нея е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако тя няма дете. А ако са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. Ако са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски. Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо.”

Тези три знамения съдържат основните принципи на наследственото право. Останалите положения отчасти са посочени в хадисите, отчасти са извлечени от факихите от тези основни принципи. Тук не е мястото да се впускаме в описание на допълнителните положения, чието място е в книгите по фикх, а ще се задоволим с тълкуване на кораничния текст и коментар на основните принципи, които съдържа.

“Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски.”

Това начало показва, както споменахме, основата на наследственото право и неговия източник, както и че Аллах е по-милостив с хората, отколкото родителите с децата си, и ако им постановява нещо, то е по-добро дори от това, което родителите искат за децата си. И двете значения са свързани и се допълват взаимно.

Аллах е Този, Който заръчва, Който постановява и Който разпределя наследството между хората. Така както Той е Този, Който заръчва и постановява за всяко нещо, и Той е Този, Който разпределя прехраната като цяло. От Аллах идват системите и законите, от Аллах получават хората указания за най-личните дела в живота си, каквото е разпределението на имуществото между техните наследници и деца. Това именно е религията. Нямат религия хората, които не приемат повелите на Аллах за всяко едно от житейските си дела. Няма ислям, ако те приемат указания за което и да е от делата си, малко или голямо, от друг източник. Тогава те изпадат в съдружаване или неверие, и се връща джахилията, чието изкореняване от живота на хората има за цел ислямът.

Това, което заръчва и постановява Аллах в живота на хората, включително и засягащото най-личните им дела, каквото е разпределението на имуществото им между техните наследници, е по-правилно и по-полезно за тях, отколкото разпределението, което биха направили те самите. Хората нямат право да казват: “Ние избираме за себе си! Ние най-добре знаем интересите си!” Това, освен че не е вярно, е в същото време наглост, самохвалство, претенция да се знае повече от Аллах, каквато може да има само един невеж и нагъл човек. Ал-Ауфи предава следните думи на Ибни Аббас: “Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Това следва да се разбира по следния начин: Когато Аллах низпосла наследствените дялове – за мъжката рожба, за женската рожба, за майката и бащата – на хората, или по-скоро на някои от тях, това не им се хареса и казаха: “На жената се дава четвъртина или осмина, на дъщерята се дава половината, дава се и на малкото момче, а никой от тях не воюва и не взима плячка! Не говорете за това! Може би Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем, ще го забрави, или да му кажем, та да го промени!” И казали: “О, Пратенико на Аллах! Даваш на момичето половината от това, което е оставил баща му, а тя нито язди, нито воюва! И на момчето се дава наследство, а то не печели нищо!” А в джахилията не давали наследство освен на онзи, който воюва, и му дават най-голям дял. (хадисът е включен в сборниците на Ибни Абу Хатим и Ибни Джерир).

Такава била логиката на арабската джахилия, която още имала място в нечии умове, та се противопоставяли на наложеното от Аллах и справедливото Му и мъдро разпределение. Логиката на днешната джахилия, която се върти в нечии умове днес, та се противопоставят на наложеното от Аллах и Неговото разпределение, се различава малко или много от логиката на арабската джахилия. Тази съвременна логика се чуди как да даваме имущество на онези от потомството, които не са се трудили за него? Всъщност тази логика е като онази. И двете не схващат мъдростта и не спазват приличие. Следователно и двете съчетават невежеството и лошото възпитание.

“…за мъжкото е дял, колкото за две женски…”

Когато починалият няма други наследници освен децата си – мъжки и женски, те взимат цялото наследство, като на момиче се пада по един дял, а на момче – по два дяла. Това не означава проява на пристрастие към един пол за сметка на другия. Всичко е въпрос на справедливост и равновесие между тежестта, която поема мъжът, и тежестта, която поема жената в семейството и ислямското обществено устройство. Когато мъжът се жени за една жена, той поема нейната издръжка и издръжката на децата й, родени от него, както докато е заедно с нея, така и при развод. Жената от своя страна или е сама, или е с мъж преди или след брака. Тя не е задължена да харчи за съпруга си, нито за децата им. Видно е, че мъжът понася минимум два пъти повече от тежестите в семейството и в ислямското обществено устройство, от което следва справедливият характер и равновесието между печалба и загуба в това справедливо разпределение. И всички приказки по повод това разпределение са проява на невежество от една страна и наглост спрямо Аллах от друга. Те дестабилизират устройството на семейството и обществото по начин, който не позволява да се води нормален живот.