Ако сте били пленени от талибаните и ви подозират, че сте американски шпионин, трудно е да си представите щастлив край. Но за журналистката Ивон Ридли (Yvonne Ridley), това изпитание води до приемането на една религия, за която тя казва, че е „Най-голямото и добро семейство на света”.

Бившата пристрастена към алкохола журналистка, става мюсюлманка при прочитане на Корана, след освобождаването й от пленничество при талибаните. Работейки като репортер за Sunday Express, през Септември 2001 Ридли тайно е вкарана в Афганистан през Пакистан. Но покривалото й се повдига, когато пада от магарето и разкрива забранената от режима камера точно пред погледа на войник-талибан. Каква е била първата й мисъл за разгневения млад войник, който тичайки приближава към нея? „Страхотен беше“, казва тя. „Имаше красиви зелени очи, толкова характерни за хората от този район на Афганистан, и брада която си имаше свой собствен живот. Но страха скоро надделя. По-късно, на път за Пакистан след освобождението ми, го видях отново и той ми махна за поздрав от колата си.“ Ридли е разпитвана 10 дни без да има право на телефонно обаждане, изпуска и десетия рожден ден на дъщеря си Дейзи. В затворническата й килия имало само най-основното, нямало течаща вода.

„Събуждайки се, всеки ден се питах, дали това не е последния ми ден“ – казва тя.

Въпреки че Ивон не е измъчвана физически по никакъв начин, тя претърпява силен психически стрес.

„Те бяха много мили, но аз постоянно си мислех че „лошите ченгета“ ще се появят всеки момент с електроди и уреди за измъчване, и аз ще бъда изведена навън, и разстреляна.”

По време на пленничеството си, тя успява да води таен дневник от вътрешната страна на сапунена обвивка и кутийка от паста за зъби. „Опитват се да ме пречупят психически чрез повтарянето на едни и същи въпроси отново и отново, понякога до 9 часа вечерта“ – пише в дневника си тя.

В затвора Ивон се опитва да „купи“ свободата си, като предлага да прочете Корана. Това полага началото на нейния път към исляма.

По-късно, вече мюсюлманка, тя отказва алкохола, старае се да се моли 5 пъти на ден и посещава джамия всеки петък.

Но какво привлича военната кореспондентка към религия, за която много хора на запад смятат, че подтиска жените. Ето какво казва тя:

„Започнах да чета Корана и той буквално ми секна дъха. Сякаш е написан вчера или днес. В него е кристално ясно, че жената е равна по духовост, стойност и образование.”

За талибаните Ридли казва: „Не бях съгласна с това, което вярваха и поддържаха, но разбрах, че биват умишлено демонизирани, защото не може да се пускат бомби на добри хора.“

Според някои 46-годишната журналистка става жертва на Стокхолмския синдром, изразяващ се в това, че пленниците преминават на страната на своите похитители.

Тя обаче е на друго мнение: „Държах се ужасно с моите похитители. Плюех ги и отказвах да ям. Започнах да се интересувам от исляма чак след като бях освободена.“

Когато Ридли отказва да свали бельото си от простор, който се вижда от помещенията на войниците, бива извикан зместник външния министър на талибаните. „Тези неща ще предизвикат нечисти помисли у войниците“, казва й той.

„Помислих си, че Афганистан всеки момент ще бъде бомбардиран от най-богатата страна в света, а те се тревожат за моето бельо.“

Веднага след завръщането във Великобритания, Ридли се захваща да чете Корана като част от усилията си да разбере по-добре преживяното в Афганистан.

„Бях изумена от това което четях. Дори една чертичка не е била променена за 1400 години.“

„Присъединих се към това, което смятам за най-голямото и добро семейство. Когато се поддържаме, сме абсолютно непобедими.“

Какво мислят за новото й семейство нейните родители, принадлежащи към Англиканската църква:

„Отначало реакцията на семейството и приятелите ми беше „ужас“, но сега всички виждат колко по-щастлива, здрава и удовлетворена съм. Майка ми е много щастлива че се отказах от алкохола.“

Какво мисли Ивон за отношението към жената в мюсюлманските страни?

„Подтискането на жената там е културно, а не ислямско явление. Коранът ясно посочва равенството на жените.“

Новото й ислямско облекло е източник на сила, казва тя: „Колко освобождаващо е да бъдеш съден по интелекта ти, а не по дължината на краката ти.“

Самотна майка, женена 3 пъти, Ивон казва че ислямът я е освободил от тревоги относно любовния й живот: „За първи път от тийнейджърските си години не се чувствам длъжна да имам приятел или съпруг.“

Един ден тя получава телефонно обаждане от „радикалния“ имам от Северен Лондон – Абу Хамза Ал Масри:

„Сестра Ивон, добре дошла в исляма , поздравления.”

Обясних му, че все още не съм изказала свидетелството, а той ми каза . „Няма от какво да се притесняваш, цялата общност е готова да помогне. Когато имаш нужда от помощ, обади се на някоя сестра.“

„Помислих си: Не мога да повярвам. Това е скандалния имам от Северен Лондон, който сипе огън и жупел, но фактически се оказва много мил. Тъкмо шях да прекъсвам разговора, когато той каза: Почакай, има още нещо, за което искам да помислиш. Ако утре ти се случи нещастие и загинеш, вместо в Рая, ще отидеш в огъня на ада.

Толкова се изплаших, че започнах постоянно да нося в себе си текста на свидетелството до месец юни, когато най-после приех исляма.

Две години след преживяното виждаме Ивон трансформирана, от военен кореспондент – в предана мюсюлманка, с напълно различен начин на живот.