Михаил Киселев е изминал дълъг път в търсене на истината. През годините и градовете, където е живял и работил неговото единствено желание било да служи на Единия Бог. Той е бил военен, монах, свещеник, педагог… През 2001 година, по милостта на Аллах приема исляма.

Въпрос: Михаил, Вие неотдавна станахте поредният свещеник, приел исляма. За нашите читатели ще бъде интересно да научат Вашата история.

М.К. – Роден съм в бившия Загорск, в семейство на вярващи. От малък ходех на църква. Имах прекрасен баща – свещеник, който ме въведе в основите на вярата. Тринадесет годене служих в армията, а след това взех решение да отдам живота си в служба на православната църква. Известно време бях дякон, след това ме ръкоположиха в презвитер и формално бях свещеник 9 години. Служих в Сибир и в Украина. Завърших религиоведение в Харковския Държавен Институт. През 2001 година по религиозни причини излязох от епархията и в същата година приех исляма – в джамията на Нижниновгород.

Още от детството си виждах себе си само като човек, който е в служба на Бога и хората. Винаги съм се стремял само към това, а различните етапи на биографията ми само спомогнаха за това мое поприще. Когато бях свещеник, единственото ми желание бе да помагам на хората, стараех се да бъда добър пастир и пример за подражание с личния си живот и поведение.

Въпрос: Доколкото зная, Вие не просто сте били свещеник, а сте приели монашески сан. Това е още по-труден житейски път, необходимо е да се отречеш от всичко земно…

М.К. – Да, монашеството, като институция, създадена от християнството означава, че монахът трябва да бъде идеален християнин, идеален молещ се, идеален Божий служител. Аз приех монашеството по свое желание, не на сила, но го приех по-скоро „теоритично”.

Въпрос: Не се ли страхувате от това, което ще кажат християните: беше монах, но му се прииска да има жена и прие исляма…

М.К. – Абсолютно не. Монашеството съвсем не е бягство от разврата или от свободно поведение. Всичко зависи от самия човек, от самодисциплината му, от културата. До този момент не съм женен, а и нямам такива намерения – засега.

Въпрос: Какво все пак повлия на Вашия избор?Като йеромонах сте били практикуващ свещеник…Защо точно мюсюлманин? Защо не протестант, например?

М.К. – Твърде дълго търсех своя истински път. Запознах се с исляма още преди да постъпя в университета. По време на обучението си като религиовед, аз изучавах не само исляма. Стараех се да изуча и другите направления на християнството, като се надявах там да намеря истината. Въпреки многото противоречия се надявах, че мога да открия ред и истината…но там нямаше нищо такова…Голям тласък към исляма бе книгата на Вячеслав Полосин „Защо станах мюсюлманин”. След това прочетох изследванията му „Преодоляване на езичеството”, която потвърди многогодишните ми съмнения и неразбирания. Поставих си за цел да разбера догмата за троицата. Четях хубави и умно написани книги, но въпреки всичко, не успях да разбера тази мистерия за „светата троица”. Когато ми задаваха въпроса: „Отче, а какво ще кажете за троицата?” – не можех да кажа нищо. Говорех общоприетите фрази: Бог отец, син, Светия Дух…Но самият аз не вярвах и не разбирах тези понятия…В теорията на монашеството – това е път към самоусъвършенстването, работа над самия себе си. Но сблъсквайки се с монашеството на постсъветския период бях разочарован, разбрах че представата ми за него съвсем не отговаря на реалностите. Нещо повече – разбрах, че лишаването ми от семейство, воденето на изкуствен начин на живот не е в полза на душата ми. Тежеше ми, когато трябваше да изпълнявам всички тези измислени изкуствени ритуали, които не Бог искаше от мен.

Въпрос: Не мислите ли, че хората могат да интерпретират думите Ви по следния начин:”Това са негови лични проблеми, той не разбира, изобщо троицата не трябва да се възприема с разума…”

М.К. – Не само с ума си, когато извършвах богослужения се обръщах към троицата с надежда да получа отговор, но това така и не се случи…

Въпрос: Ставайки мюсюлманин, как ще се отнасяте към християните, Вашите бивши събратя – свещенослужителите? Гледате ли на тях като на заблудени? Промени ли се отношението Ви към тях или не?

М.К.- откровено казано, аз се моля за тях. В душата си скърбя за тези хора, тъй като между тях има много търсещи истината, колебаещи се, сблъскващи се със същите въпроси, като моите. Само, че аз не се поколебах да продължа напред, а много от тях, поради семейни или материални причини не могат да излязат от обичайния кръг и макар да чувстват, че нещата не са такива, каквита трябва да бъдат – нямат сили и желание да продължат в търсене на истината. Мога само да се надявам и да им съчувствам, че ще стигнат до нея.

Въпрос: Вие няма да остонете извън тази публична кампания, която се провежда спрямо бивши свещеници, приели исляма, с цел дискредитация.

М.К. – Не се безпокоя за това. Приемането на исляма е мой личен избор, мое право и мое желание. А кaкво, че за това ще говорят и коментират?! Откровено казано не ме интересува особено. Аз намерих това, което търсех и направих личният си избор – съзнателно.

Въпрос: Вие не сте първият свещеник приел исляма. Какво мислите – това тенденция ли е или случайност?

М.К.– Аз мисля, че това не е случайност и в близко бъдеще ще се случва все по-често. Несъмнено, това е тенденция. Хората търсят истината, стремят се към истинската вяра.

Въпрос: Изучавайки живота на ранните християни, стигаме до извода, че те са били истински мюсюлмани. Съгласен ли сте с това?

М.К. – Ако вземем думата „муслим”, определено е така. Муслим – това е истински вярващ, покорен на Всевишния и Неговата воля, вярващ единствено в Него!

Въпрос: Сега, като мюсюлманин, какво бихте пожелали на християните, на Вашето бивше паство, на приятелите, на колегите си?

М.К. – На тези, които изповядват исляма ми е трудно да давам съвети, тъй като аз самият се нуждая от такива, в желанието си да стана истински мюсюлманин. Що се отнася до останалите – то аз им желая да търсят истината. Този, който я търси, непременно стига до нея. А на тези, които не са се замисляли по тозе въпрос – по-скоро да се пробудят и да започнат да търсят!

За вас от islamua.net – Сабрина