“Много исках да разбера защо мюсюлманите така масово емигрират в Германия, Франция, Великобритания и други градове на Европа? С какво е свързано това? Защо не живеят спокойно, а постоянно търсят нещо?”

Посетител на Ислам.Ру

На тези въпроси потърсихме отговори от наблюдателя на нашия канал Анастасия Ежова.

Често хората поради недостатъчно познаване на проблема или предпочитащи баналните клишета задават въпроси от рода на: „Защо мюсюлманите търсят правата си? Защо се борят за носене на хиджаб и пр.? Защо не си отидат в ислямските страни, където всичко е съгласно Шариата и да си живеят спокойно там?!”

Явно става въпрос за подмяна на понятията. Голяма част от държавите в Азия и Африка с традиционно мюсюлманско население провеждат репресивна полицейска политика срещу исляма и ислямските движения. Убедените, активни мюсюлмани ги държат в затвори, измъчват ги и създават куп битови ограничения.

В Турция, например, не допускат със забрадка в университетите, държавните учреждения, а мюсюлманките в черни облекла и чадор обявяват за „ислямски екстремисти”, агентурни на Иран. Съществува и закон – ехо от времето на Кемал Ататюрк, съгласно който многоженството строго се забранява, а на децата родени от втората съпруга / с която е сключен неофициален, а само шариатски брак – никях/ просто им отказват гражданство!

Аналогична политика провеждат и болшинството други страни, считащи се за традиционно мюсюлмански.Красноречив пример се явява политиката на палестинската администрация по отношение на ислямските движения – при това те се противопоставяха на ционистката окупация.

Репресиите се изразяват не само във възпрепятстване на ежедневните предписания на исляма. В Саудитска Арабия на нивото на обикновения човешки бит почти всичко е позволено /?!/, при това жените ходят не просто с хиджаб, а с никаб /перде, което покрива лицето/!. Кралството е крайно нетърпимо по отношение на всякакво мислене, различно от това на местните мюсюлмани – в същото това време ислямският свят винаги се е отличавал с висока степен на свобода на мисленето и интерпретации на кораничното Послание. В затворите седят представители на „Мюсюлмански братя”, шиити. Репресии има спрямо суфии, спрямо мюсюлмани, придържащи се към сунитските мазхаби. Забележете! – всички репресии намират политическа подкрепа.

Именно заради натискът на всички нива – от битово до ниво политици – активните мюсюлмани емигрират активно в Европа, заради нейния мек политически климат. Разбира се, това е обусловено и от икономически фактори: бърз прираст на населението, бедност, достигаща до крайна нищета!

Трябва също така да кажем, че мюсюлманите в Европа, въпреки разпространеното мнение, съвсем не се стремят да се „наложат”, тъй като съгласно Корана „…няма принуждение в религията”. Множеството европейци, приемащи ислям, правят това доброволно, а не под някакъв натиск.

От тяхна гледна точка, проблемите са свързани не само със служенето, но са и политически, социални – проблеми на обществото в което живеем. Те разглеждат проблемите от позиция на исляма и затова застават срещу съвременната жестока, неолиберална и империалистическа политика, а двете заедно представляват нещо като „търсене на права”.

Не трябва да поставяме знак за равенство между етнически спорове и ислямско движение. Безусловно, на Запад първия, мюсюлманският фактор е твърде важен. Него трябва да го разглеждаме не в количествен /брой на изповядващите ислям/, а в качествен аспект /ниво на ислямска идентификация/.

Голяма част от мюсюлманите обаче, са далече от съзнанието за собствената си религиозна идентич-ност. Много от новоприелите исляма, обратно, стават по-ревностни представители на уммата, отколкото техните „етнически братя”.
Това се забелязва както на Запад, така и у нас. Етническият фактор вече не се явява определящ.

Естествено, можем да разберем стремежът на европейците да противодействат на лобирането на клановете.

Джамаата принципно е интернационална, а етническите различия по-скоро помагат за разбирателство, отколкото да пречат за него. В такъв случай, ислямското движение има за цел защита, както и ислямски призив, обществено-политическа дейност, основана на спазване ислямските норми.

В частност, важен е принципът на борбата за справедливо социално, икономическо и политическо устройство. В това, интересите на привържениците на исляма са еднакви с интересите на много немюсюлмански слоеве от населението.

Превод от islam.ru
Сабрина