„От момента, в който на света бе дадена религията ИСЛЯМ, мюсюлманите се стараят да живеят в разбирателство и съгласие с останалия свят, така, както това е повелено в Свещения Коран. Ние трябва да се гордеем с това и да се стремим да живеем в съответствие с тези традиции, интегрирайки се в това столетие” – казва Хофман.

Интервю с д-р Мурад Хофман – известен немски дипломат, мислител, политически и обществен деятел, приел исляма. От 1961 до 1994 г. Мурад Хофман е работил в НАТО, ОБСЕ, като посланик в Алжир /1987 – 1990 г./ и Мароко /1990 – 1994 г/. В интервю за „ Медина ал-Ислам” той дава компетентно мнение за взаимоотношенията между мюсюлманите и западното общество.

- Доктор Хофман, какъв според Вас е най-актуалния проблем, който стои пред мюсюлманите в настоящия момент?

- Да отделим какъвто и да е общовалиден проблем е невъзможно. В такъв план, не можем да говорим за някакво единство сред европейските мюсюлмани. Взаимоотношенията с исляма във всяка една европейска държава са строго индивидуални, тъй като се развива по свой начин. Ето защо и проблемите на мюсюлманите са различни. Историята на отношенията с мюсюлманския свят в такива велики колониални държави, каквито са Русия, Великобритания, Франция и Австрия отбелязват няколко столетия, поради това опита но тези държави и знанията им за исляма са много по-дълбоки и обширни, отколкото но останалите европейски страни. Те едва наскоро се сблъскаха с ислямския свят – например Германия, Дания, скандинавските страни. Във всеки случай, европейските мюсюлмани в еднаква степен изпитват върху себе си ислямофобските настроения на обществото, получили зловеща посока след трагичните събития от 11септември. Чувството на страх налага не готовност да се приемат мюсюлманите такива, каквито са – с тяхната вяра и традиции, а пълната им асимилация от обществото. Ето защо, в болшинството европейски държави /с изключение на Австрия и Испания/ мюсюлманите все още са принудени да се борят с дискриминацията и да доказват, че имат право на такъв живот и признание в обществото, с каквито се ползват християните.

- Наскоро станалият скандал с карикатурите показа, че мюсюлманите от цял свят нама да търпят такива оскърбления, но отгласът на тази провокация бе различен. Какви действия Вие считате за най-разумни и градивни?

- От страна на средствата за масова информация публикациите на карикатурите безпорно бяха оскърбление. Но ако мюсюлманите в своята реакция на този „призив” бяха се ръководили от здравия разум, не трябваше да създават подобна еуфория около тази ситуация. Въпросът е в това, че при реакция на агресия от страна на мюсюлманите само се провокира по-нататъшно оскърбление и нападки в световен мащаб. Разбира се, мюсюлманите проявиха своята емоционалност, но такава реакция е присъща на всички хора. Мюсюлманите почувстваха върху себе си до каква степен Западът е станал невярващ, загубил своята религиозност и всичко това може би напомни на западния свят за недалечното минало на християнството. Усложнената ситуация е не просто резултат от конфликт на цивилизациите, а стълкновение между различни ценностни системи.

- Доколко широко в европейските страни са разпространени такива процеси като асимилация и загуба на религиозното самосъзнание на мюсюлманите? Как да се противопоставим на това?

- Дълбоко вярващите и безрезервно предани на своята религия хора винаги се явяват малцинство. Това може да се каже не само за мюсюлманите, но и за всяка доктрина – християнство, комунизъм и пр. Емиграцията на мюсюлманите в западните страни отваря за тях нови хоризонти, но едновременно с това е свързана с рискове и изкушения. В числото на последните може да причислим притегателната сила на потребителското общество с материалните му ценности, в т.ч. Съединените Щати, Германия, Швейцария и скандинавските страни.Нашите деца предпочитат задоволеността и западния модел на поведение, но тези, които остават верни на Исляма, се превръщат в истински елит.

- От какви примери трябва да се ръководят мюсюлманите, които живеят в обкръжение на невярващи и са малцинство? До какво степен трябва да се подчинява на законите на страната, в случай че държавата притеснява или игнорира своите граждани с мюсюлманско вероизповедание?

- От момента, в който на света бе дадена религията ИСЛЯМ, мюсюлманите се стараят да живеят в разбирателство и съгласие с останалия свят, така, както това е повелено в Свещения Коран. Ние трябва да се гордеем с това и да се стремим да живеем в съответствие с тези традиции, интегрирайки се в това столетие. Ислямският закон ни предписва да се подчиняваме на местните закони така, сякаш сме сключили писмен договор с местните жители. Подобна лоялност обаче, в никакъв случай не трябва да бъде в противоречие със законите на Шариата. Ако въпросът стои по такъв начин, може да се прибегне дори до емиграция. Що се отнася до пренебрежение от страна на държавата по отношение на правата на мюсюлманското население, то тук трябва да се прилагат повече усилия, за да бъдем чути.

- До каква степен мюсюлманите могат да защитават своите накърнени права в немюсюлманска държава? Какви методи са препоръчителни?

- Границата, която не трябва да се престъпва – това са петте стълба на Исляма, плюс определените ограничения /като например забраната за употреба на алкохол и свинско месо/. До момента, в който обстоятелствата не ни принуждават да консумираме свинско, алкохол, не ни пречат да се молим, да говеем и извършваме хадж, ние сме длъжни да се придържаме към това и едновременно да отстояваме своите права чрез съдебната система /ако такава функционира в мястото на преселение/, а също и посредством осъществяване на тесни връзки вътре в уммата. Длъжен съм да отбележа, обаче, че никъде няма да ни очакват с отворени обятия!

- Какво е отношението Ви към джихада и в какво се изразава неговата цел? Не мислите ли, че може да бъде както традиционен, така и „информационен”, „икономически” или някакъв друг, в зависимост от конкретната ситуация?

- Арабската дума „джихад” означава „усилие”, старание по пътя на Аллах. В своя изконен смисъл, думата се използва, когато става въпрос за вътрешно усъвършенстване, за помощ на други хора – финансова, военна, или когато уммата се намира под заплаха от нападение – така, както беше в Палестина и Чечня.

- В последно време, част от мюсюлманите, без да притежават достатъчно знания се стараят да „усъвършенстват” тези положения в исляма, които изглеждат „остарели”. Как мислите, могат ли да встъпват в подобен род инициативи?

- Наистина в последно време се налага да се прибегне до това, как Корана и Сунната да се прилагат в съвременните условия. За това е необходимо да се обединят много усилия, тъй като нито един човек не е достатъчно компетентен и в съвременната медицина и в биологията, химията и т.н. Това, което ни е необходимо сега може да се нарече колективен иджтихад, смисълът на който се състои не в това, да се изменят или модернизират източниците на исляма, а да се заменят остарелите форми на мюсюлманските закони, чиято история датира от средновековието.Обновеното право, което ще даде отговори на въпросите на съвременния свят, непременно ще остане подчинено на Корана и Сунната.

- Не мислите ли, че е нужно да се създаде общоевропейска организация, която да разглежда жалби на мюсюлмански общности, касаещи различни проблеми, а също така да предлага свои препоръки за решаването на даден казус?

- За съжаление, мюсюлманите досега не са осъзнали необходимостта от създаване на единна организация, която да защитава и гарантира правата им. Причината за това е, че има разнообразни течения в исляма, както и етническото разнообразие на мюсюлманите. В Германия, например, колкото и нелепо да ни звучи действат четири крупни групи турски мюсюлмански организации, които се намират в конфронтация дори една с друга.

- Като отчитаме многовековното съжителство на мюсюлмани и християни в Русия, може да отбележим, че е натрупан голям опит по отношение на толерантност и взаимотърпимост между представителите на различни общности. Във връзка с това, не считате ли възможно създаването на постояннодействащ, единен, специализиран орган, по обмяна на опит между западноевропейските и руските мюсюлмани?

- Позволете ми да се съмнявам в това, че създаването на каквато и да било специализирана институция тук е целесъобразно. Но осъществяването на обмен на опит действително е актуален. Считам, че трябва да се проведе конференция с участие на европейски експерти по ислям, която още веднъж ще обърне общественото внимание на необходимостта от сътрудничество между християни, юдеи и мюсюлмани.