Според преданието от Ебу Хурейре (Р.А.) Пратеника (САС) е повелил следното:

„Непременно ще дойдат дни когато няма да остане нито един който да не яде лихва. Дори да има някой, който да не яде лихва, той обезателно ще бъде засегнат от праха й.” (Хаким -Мюстедрек, II 11, Ебу Дауд – Бюйу 3, Несаи – Бюйу 2, Ибн Мадже, тиджарет 58, Ахмед б. Хамбел II 494 Да-рими, Бюйу 5)
В този хадис изразът „прахът на лихвата” (или както е в преданието на Абу Дауд – „пушекът на лихвата”) е толкова ужасяващ, колкото най-рядко разпространяваната новина, която те принуждава да се замисляш и да се страхуваш, „прахът” (или „пушекът”) на лихвата значи лихвено съмнение, продължение. Това, което се подчертава в случая е нейното разпространение.

Колко по-съдържателно от това би могло да се изрази, че в капиталистическата лихвена система няма да остане нито една печалба, към която лихвата под една или друга форма да не се протегне?

От друга страна хадиса по скоро установява и обявява, че по отношение на осигуряване на халал печалба мюсюлманите постепенно ще се затрудняват, отколкото да отбелязват песимизъм и една задължителна посока. Мюсюлманите, които постепенно ще срещнат все по-сериозни стопански проблеми се намират в състояние на готовност да следват внимателно въпросите си на равнището на своята система и да защитят стойността на вярата си.

НЕИЗБЕЖЕН КРАЙ

Както се отбелязва в един хадис „неизбежния край на печелещия от лихва е загуба” (Ибн Мдже, Тиджарет 58). И големият учен по хадис Ма`мер б. казва така: „Чули сме да се казва следното: „Печалбата на лихваря непременно бива унищожена преди да се навършат 40 години.” (Абдурреззак, ел-Мусаннеф, VIII, 316). В едно друго предание се казва: „Поради страха от лихвата ние, изоствихме девет десети от позволеното” (Абдурреззак, ел-Мусаннеф, VIII, 156). Очебийна е представата за размерите на съпротивата на предишните мюсюлмани, за да се предпазят от лихвата.

Действителността поставена на внимание от тези изявления се състои в това, че в противовес на това, което се възнамерява лихвената печалба представлява банкрут и безредие. И завършекът на лихвената икономика с нейното естество е същия. „Делата се оценяват според резултатите”. (Бухари, Кадер 5, рикак 33, Тирмизи, Кадер 4, Ахмед б.Ханбел V, 335).

Мюсюлманите, които не желаят впоследствие да загубят са принудени да намерят път към печалбата без да се омърсяват с лихва. Тези, които предварително си представят дребни загуби, като резултат ще бъдат в състояние да се спасят от голяма загуба. Днес се знае, че големи предприятия, които не са във взаимодействие с лихвени институции, продължават успешно стопанската си дейност. Важното е да се притежава тази мисъл и взискателност. Въпреки всичко, за деловия свят банките не са съдба. Славната ни история свидетелства, че безлихвена икономика е възможна.

Упадъкът на социалистическата икономика в света и зелената улица, дадена на кризата от капиталистическата икономика са примери в днешния ден за „неизбежния край ” определен в горепосочените предания. Светът ускорено върви към една безлихвена система. Този, който ще увеличи скоростта на това развитие към подобна система е ислямския свят. Отговорността днес е в световен мащаб.

НАЙ-ЧИСТАТА ПЕЧАЛБА

Рафи б. Хдидж (ра) предава от баща си: „Попитаха: – О, Пратенико на Аллах, коя е най-чистата печалба? Той (С.А.С.) повели следното:

Припечеленото от ръцете на човека и прихода от всяка законна покупко-продажба (търговия). (Бухари)

Един чист и щастлив обществен живот е свързан директно в основата си с изхранването чрез препитание, придобито от халал. Поради тази причина първите мюсюлмани донесли и установили в света напълно нова система и начин на живот. Те следвали чистата, най-чистата печалба. За нея те питали Мухаммед (С.А.С.) и търсели пътища за препитание чрез придобитото по честен път.

Мухаммед (САС) отбелязва, че личния труд е главният сред пътищата към чистата печалба и наставлява всеки активно, самостоятелно да работи, да стане човек на изкуството или занаятчия. И определяйки като халал печалбата от търговията с уговорката да е законна той наставлява търговията.

Естествено, че печалбата е чиста щом е резултат от търговия, която ще се осъществява, оставайки верни докрай на повелята „Аллах е повелил търговията и е забранил лихвата” (2:275)

РЪЦЕТЕ, ЦЕЛУНАТИ ОТ МУХАММЕД (С.А.С.)

В преданието, поместено в творбата със заглавие „Ел-Мебсут” на Серахси четем следното: Мухаммед (С.А.С.) се ръкувал със Сад б. Муаз (Р.А.) заемащ важно място сред мюсюлманите от Медина. Забелязал мазолестите му ръце и го попитал за причината. Сад б.Муаз (Р.А.) дал следния отговор: „Работя с кирка и лопата, за да има прехрана челядта ми”. Във връзка с това Мухаммед (С.А.С.) целунал ръката на Сад и му направил следния комплимент: „Ръце, обичани от Аллах”. (Ел-Мебсуд, XXX 345).

Този случай е толкова великолепен и смислен, че не е необходимо да се прави какъвто и да е коментар. Защото одобрението, което действително е показано чрез целуването от Пратеника (САС) на тези ръце, са ръцете, които хващат мазоли, когато работят, за да обезпечават по честен начин прехраната на собствената челяд. В такъв случай независимо от общественото положение усилията, дейността на всички за честна печалба трябва да бъдат одобрени. Предпочитането на един такъв път, далеч от лихвата и лихвеното съмнение, разбира се, че ще стои над всяко одобрение. Освен това друго основно условие, което се поставя е това, че то трябва да бъде осъществявано по законен път. В никакъв случай да не бъде подценено второто от тези две условия. Защото един подобен подход означава необходимостта да бъдеш вярващ човек. В противен случай, в стремежа си към съвземане бихме си поднесли покана за поражение. Тъй като чрез незаконни пътища не могат да се постигнат законни и велики цели.

Да останеш под въздействието на „лихвения прах”, може би ще бъде последствие от принуда. Само че да се възхваляват умишлено сделките с лихва не може да се счита за разумен ход. Защото ще се даде повод за отпадането от дневния ред на търсенето на една безлихвена система, или с други думи като повод за такъв резултат ще се наложи чувството за отговорност в рамките на ислямското общество. Необходимо е добре да се преоцени този аспект на мюсюлманския капитал, предпочитанието му да бъде изчистен от лихвена печалба, а това от своя страна ще означава принос както за собственото освобождаване, така и за умножилата лихвата си световна икономика. Защото светът ще намери възможност да опознае една алтернативна икономическа система.

Проф. д-р И.Л. Чакан

МУГИРЕ ИБНИ ШУБЕ 2004-09-21 18:52:58

Мугире Ибни Шубе е един смел мъж сред арабските гении… Известен е с организаторските си умения. Валия, познат с политическата си гениалност и благоразумните си дела…

Роден е в Таиф. Бил от племето Сакиф. Не се спогаждал с монасите в Таиф. Настанява се в озарената Медина. Приема Исляма през петата година от преселението по време на похода Хендек. Участва в свещените войни редом с Ресулюллах С.А.С., командвал военните части. В тези войни засвидетелства верността си. Присъства през цялото време на преговорите при Худейбие, не се отделя от Ресулюллах С.А.С. и показва обичта си по следния начин:

За постигане на споразумението в Худейбийе езичниците от Курейш изпратили посредник, вожда на племето Бени Сакиф и чичо на Мугире – Урве Ибни Месуд. По време на преговорите, Урве посегнал да погали по брадата Ресулюллах С.А.С. Мугире, който наскоро бил приел Исляма Мугире попречил на чичо си. Не могъл да възприеме такова лековато отношение към Ресулюллах С.А.С. и затова не позволил да го пипат по брадата. Чичо му бил много учуден от постъпката му. Изумил се от тази близост, учудил се как е възможно за толкова кратко време да възникне такава привързаност.

Таифлийци се отърсили от невежеството си благодарение на Мугире. След като неговото племе приело Исляма, Таифлийци започнали да вършат насилия. Ресулюллах С.А.С. изпратил в Таиф Мугире и той разрушил всички идоли. Народът на Таиф разбрал своята заблуда и приел Исляма. Мугире Р.А. участвал в прощалното поклонение

на Пратеника С.А.С, включил се в превземането на Мекка, в битката при Хунейне, в похода Тебюк. По време на погребението на Ресулюллах С.А.С. изпуснал пръстена си в гроба. Поискал разрешение от Али Р.А. да слезе в гроба. Взел си пръстена и погалил нозете на Ресулюллах С.А.С. Така станал последният човек докоснал святото тяло. Така и казал: „Аз съм последният човек, с когото Ресулюллах СА. С. се сбогува.”

Мугире имал големи заслуги и през периода на четиримата Халифи. Борил се срещу вероотстъпниците, които се представяли за пророци. Сражавал се във войните, загубил едното си око в битката при Йермук.

Участвал в походите за превземане на Ирак по времето на Омер Р.А. Станал предводител на мюсюлманите. Влязъл в бляскавия дворец на Иранското командване и смело се обърнал към главнокомандващия Рустем с думите:

„Според Исляма всички са равни пред Аллах. Всеки е негов раб. Никой няма никакво предимство, няма господство. Държавният глава е слуга на народа си…”

Тези слова разтревожили и смутили иранците, те не били чували тези велики измерения на вярата. Иранският главнокомандващ Рустем едва сдържал гнева си. Посочил собствения си обсипан със скъпоценни камъни меч и заявил: „Този меч е целуван многократно от много хора.” Показал пренебрежението си. Но умелият политик Мугире не му останал длъжен и изрекъл следните велики слова: „Не са целували меча, а само ножницата”. И посочил своя меч: „Този меч е по-остър и е видял повече”. Рустем съвсем се разгневил и добавил: „Искам да ви дам подарък, какъвто не сте виждали през живота си и който ще стигна за цялата ви войска.” Мугире се усмихвал и съвсем спокойно отговорил: „Запазете подаръците за себе си, на нас ни дайте данъка от всички немюсюлмани. Ако ли пък не, това ще го направим с мечове”. Рустем бил на ръба да избухне срещу това нечувано нахалство. И си помислил: „Що за хора, слушаха най-спокойно и без никакво притеснение обявиха война.” Не могъл да разбере безстрашието и героизма на вярвящите воини. Била засегната гордостта му. Заплашил: „Още преди изгрев слънце ще унищожа войските ви” Но в тази война самият той бил унищожен. В тази война Мугире се бил геройски.

Хазрети Омер Р.А. назначил Мугире за валия на Басра, а после на Кюфа. В Басра въвел писмен отчет на приходите и разходите. Тази новост била одобрена от халифа. По времето на Хазрети Осман Р.А. заемал различни длъжности в озарената Медина. До края на земния си път бил валия в Кюфе.

Мугире разрешавал и най-сложните проблеми с лекота. Намирал изход и от най-заплетените ситуации. Кабиса Ибни Джабер написал за него: „Искате да влезете в един град, но всичките му врати са заключени, Мугире ще направи и невъзможното, но ще намери начин да влезе. Той беше единствен в политиката и в проницателността” Мугире имал успехи и в религиозните науки и обучил много ученици. Разказал 133 хадиса. Ето един от тях: „Мугире поискал да се ожени за една жена. Пратеникът на Аллах го попитал: „ Ти видя ли я? Мугире отговорил, че не я е виждал.

Ресулюллах С.А.С. го посъветвал: „Първо я виж, защото тази среща ще допринесе за по-доброто разбирателство помежду ви.”

Мугире умрял от чума през 670 година на около седемдесет години.

Мустафа КРИШ