История в първо лице

За незапознатите, многоженството се асоциира с екзотиката на изтока, харемите и филма „Бялото слънце на пустинята”…Между другото, това явление не е съвсем извън току-що споменатото. Полигамни семейства съществуват успоредно с нас, за което ние едва ли се досещаме. И в миналото и днес, милиони семейства именно благодарение на многоженството са запазили целостта си. Нещо повече, въпреки сложността на проблема, може със сигурност да твърдим, че полигамията няма да изчезне и за в бъдеще.

Многоженството е напълно легална и традиционна, от гледна точка на исляма обществена институция. Полигамните бракове са разпространени в редица райони на света. Въпреки това, темата си остава табу, или както още я наричат „гореща” дори за мюсюлманите. Към нея има огромен интерес и внимание. В тази връзка, сайтът islam.ru направи предложение на сестрите и братята да споделят своя опит, като изпратят истории от реалния си живот в полигамен брак, за да могат останалите да разберат какви са плюсовете и проблемите в действителност. Една от тези истории предлагаме на вниманието ви.

Появата на втора жена у съпруга винаги е стрес, и то сериозен. Разбира се, трябва да се отнасяме към това като към всичко, което е позволено, халал. Разбираемо е, че в днешно време на демографски срив, феноменът полигамен брак носи по-скоро позитивен характер.

Всичко това обаче е само на теория, когато става въпрос за приятелка или съседка…Да преживееш собсвен опит е доста трудно. Нещо повече, като правило, жената попаднала в такава ситуация съвсем не е млада, тя има и деца, поради което развода е невъзможен не защото „това е едно от най-нежеланите позволени неща”, а защото без да гледаме на проблемите между съпрузите, в семейството има изградени здрави връзки между неговите членове.

А ако не можеш да промениш обстоятелствата, не ти остава нищо друго, освен да се приспособиш към тях… И то така, че по възможност никой да не пострада!

Съпротивлявах се на това събитие, докато можех, дори когато се стигна до отделно съжителство. Няма да преразказвам дългата семейна сага, в която както при всички имаше и добри и лоши епизоди. Ще отбележа само, че разговорите за необходимостта от „попълнения в семейството” се водеха повече от година… Накрая това се случи… „Тя иска да се запознае с теб- не съвсем уверено каза съпругът ми – не зная, искаш ли да я видиш?”

Решихме да се срещнем на неутрална територия.„Куль аузу би раббиль фалак…”- повтарях аз на себе си предпоследната сура от Корана по пътя към мястото на срещата, без да зная какво ме очаква…Не бях на себе си…

И ето, слабичка девойка, виновно избягваща да ме погледне с трогателните си очи, протегна хладната си трепереща ръка: „Равиля, ас – саляму алейкум!”. И се случи най-неочакваното : страхът, отровил десетки години от живота ми се разтопи, изчезна, а в замяна остана радостно чувство на облекчение…

От това ли толкова се плашех? Просто се появи още едно дете, само че достатъчно порастнало. Да, вероятно ще има конфликти между нас – семейство без такива не може. Но, иншаАллах, ние ще съумеем да ги преодолеем. И надявам се, ще можем да станем семейство!

И в края на всичко това, ние двете се грижим за щастието и благополучието на съпруга ни, в който ние двете по различно време, се случи да се влюбим. А ако след време ми се удаде възможност да стана и свекърва, ще ми бъде по-леко, тъй като сега за мен това е като генерална репетиция!

Всичко, което се случва с нас в този живот ни носи висша мъдрост и благодат.

По материали от islam.ru

Превод от руски – Сабрина