Пророкът Мухаммед (сас) е казал:
“От всички позволени неща, най-възненавидяното от Аллах е разводът.” (Абу Дауд, Ибн Маджа)
Въпреки че разводът е позволен в исляма, до него трябва да се прибягва след като бъдат изчерпани всички възможности. С развода не бива да се злоупотребява и да се разглежда повърхностно.

Съществуват многобройни причини, поради които съпрузи не биха могли да живеят в разбирателство и ислямът не отрича този тъжен факт.

Въпреки че бракът представлява един вид договор, който събира двама човека, такъв договор не бива да се продължава ако той причинява страдание на единия или на двамата участници в него. Още повече не само те биха били засегнати, но техните деца, близки и роднини също биха страдали от една бурна и нестабилна връзка. И така в оговор на горчивите факти от живота, ислямът позволява развода.

Развод без валидна причина обаче е забранен. Той не може да бъде обявен просто така, по всяко време. Съпругът трябва да изчака за развода докато съпругата му се освободи от месечния си цикъл или следродилното кървене и преди да е възобновил половия си контакт с нея. Това се прави за сигурност, че жената не е бременна, нещо което може да промени решението за развод.

След оповестяване на развода започва срока на изчакване наречен иддах (три месечни цикъла), през който двойката може да се сдобри и събере без да е необходимо да сключва нов брак. Ако това не се случи, след изтичането на иддах те се считат за напълно разведени. Ако пък решат да се сдобрят по време на иддах, но впоследствие отново възникнат проблеми, се обявява втори развод, при който важи същото правило за иддах. Ако те отново се сдобрят, но за трети път възникнат проблеми, тогава се обявява трети развод, който е необратим и двойката не може да встъпи в брак, освен ако съпругата не се омъжи за друг мъж (като пълноценна съпруга, а не фиктивно) и не се разведе по валидни причини.

Някои мюсюлмани обявяват развод три пъти наведнъж, но това е отклонение от пътя предначертан от исляма. Веднъж пророкът (сас) узнал за мъж, който постъпил така. Tой се изправил ядосано и казал: “Спорите по Книгата на Аллах, докато аз все още съм сред вас ?!”

След обявяването на развод, двойката трябва или да се сдобри (по време на иддах), или окончателно да се раздели, но с благо, както Аллах повелява в Свещения Коран:

А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте с насилие, престъпвайки! А който направи това, угнетява себе си. И не се отнасяйте с насмешка към знаменията на Аллах, и споменавайте благодатта на Аллах към вас, и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае! (2:231)

Когато развода стане необратим, жената може да се омъжи за когото пожелае (стига тя и бъдещия й съпруг да следват ислямските повели) и нито бившия й съпруг има право да се опитва да предотврати този брак, нито пък някой друг има право да й забрани сдобряване с бившия съпруг, ако двамата желаят това. Съпругата може да се освободи от брака чрез връщане на махр (получения при женитбата дар). Това не се изисква от нея, ако съпругът е този, който предяви желание за развод.

По време на иддах жената остава в домакинството и пълноценно изпълнява задълженията си. Съпругът няма право да изисква от нея да напусне без валидна причина. Тази практика дава по-добра възможност за сдобряване, защото присъствието на жената в дома може да възвърне тяхното взаимно уважение и любов.

…и бойте се от Аллах, вашия Господ! Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност.Това са границите на Аллах. А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново. (65:1)