Дълг на бащата е да се отнася справедливо към децата си, особено при даването на подаръци. Забранено е да предоставя повече блага за едно /едни от децата/, а за друго /други/ по-малко, без някаква необходимост или основателна причина, защото това предизвиква ревност и може дори да доведе до вражда и омраза сред тях. Същото важи и за майката. Пратеникът, с.а.с, е казал: “Бъдете справедливи към синовете си” и го повторил три пъти.

Историята на този хадис е следната: съпругата на Басир ибн Сад ал-Ансари поискала от съпруга си да даде една градина или един роб на сина й, ал-Нуман ибн Басир. Тя помолила мъжа си да отиде при Мухаммед с.а.с, за да стане свидетел. Басир отишъл при Мухаммед, с.а.с, и казал: “дъщерята на този и този /имайки предвид жена си/ ме помоли да дам един роб на сина й.” “Има ли той други братя?”, попитал Пратеникът, с.а.с . “Да”, отговорил Басир. “Даде ли същото и на тях”, попитал Мухаммед, с.а.с. “Не”, отговорил той. След което Пратеникът с.а.с казал: “Това не е редно и аз не мога да бъда свидетел за неправдата”.

Други хадиси в това отношение са следните:

“Не ме молете да бъда свидетел за несправедливост”. (Абу Дауд)

“Правото на децата ви е да се отнасяте с тях еднакво, а вашето право е, да ви уважават”. (Бухари и Муслим”)

“Бойте се от Аллах и си отнасяйте с децата си справедливо”. (Бухари и др.)

Имам Ахмед ибн Ханбел, Аллах да се смили над него, казва, че се допуска по-добро отношение към едно от децата в случай, че то има някакъв недъг.

Ислямът дава определени права, които регламентират отношенията деца-родители, като поставя определени забрани, за да защити тези права.

Детето има право на живот. Нито бащата, нито майката имат правото да отнемат този живот, без значение дали е момче, или момиче. Аллах Всевишния повелява:

И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Убиването им е голям грях. (17:31)

…и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито… (81:8,9)

Без значение е мотивът за това престъпление, дали е икономически /например страх от бедност или липса на средства/ или е друг / „унижение“ при женска рожба/. Ислямът категорично забранява това “предпазно” действие, което не е нищо освен преднамерено убийство и посегателство над беззащитно човешко същество. Ето защо, когато Пратеникът с.а.с бил попитан: “Кой е най-големият грях”, той отговорил: “Да се отдадеш на друг, а не на Аллах, Който те е създал.” “А след това?”, бил попитан той. “Да убиеш детето си от страх, че ще яде от храната ти”, отговорил той. (Бухари и Муслим)

Пратеникът с.а.с приемал клетва за вярност от хората преди да станат мюсюлмани. Тази клетва включвала условието, че те няма да убиват децата си. Аллах Всевишния е повелил:

„О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат, че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното, приеми клетвата им и моли Аллах за тяхното опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”. (60:12)

Право на детето е родителите да му изберат хубаво име, а не такова, което да го притеснява, когато порастне. Забранено /харам/ е да се дава име, което да показва, че то служи и е раб на друг освен на Аллах, като например Абд ал-Наби /раб на…/, Абд ал-Маси /раб на…/ и други такива.

Детето има право на издръжка, обучение и добри грижи. Не е позволено на родителите да загърбват нуждите на детето, нито да ги отхвърлят. Пратеникът, с.а.с , казва: