От Айша Р. А. нашата майка и съпруга на Пратеника С.А.С. се свежда, че попитали Мухаммед С.А.С. за най-ценното и възнаградено дело при Аллах, а той отговорил:“ Постоянно извършваното дело, дори да е малко” (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед)

Заради постоянното щастие

Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава, е необходимо да живее съобразно тях. Ето защо той живее живот изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабство. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението:

“ И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното! ” (15:99)

“Освен това, когато мюсюлманите се окачествяват , като най-добрата общност” както е споменато в Свещения Коран:

“ Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече. ” (3:110)

Това пък от своя страна показва, че за да може да запази своята религиозна самоличност. И да е щастлив човек е длъжен да постоянства в градивните ценности като вяра, служене, добротворство и подкрепянето на религията. Постоянството в тях е неизменната част в характера на мюсюлманина.

Както се знае, за сполуката в земните дела е необходима принадлежност и постоянство в делата. Чрез постоянното капене, водата издълбава мрамора; здравето се съхранява чрез постоянно и подходящо приемане на храна. Без постоянство е немислим успех в дадено дело. Безпринципното отношение, както и делата, които се започват и изоставят се определят като напразно мъчене:

“ И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела ­ да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие. ” (16:92)

В убедеността и постоянството се съдържа доверие и вяра в полза на започнатото дело. Делото, което веднъж се прави, а веднъж се изоставя преди всичко създава у човека, който го извършва недоверие в самия себе си и в неговата убеденост. Това е поведение, което не може да създаде доверие и у другите.

От друга страна желанието у нас е щастливите ни моменти да продължат дълго и никога да не прекъснат.

След като е така би трябвало да се желае и щастието от рабството да продължава дълго, да е трайно. Не трябва да се забравя обаче, че за постоянното щастие е нужно постоянно рабство.

Самохалството (гордеенето) представлява самозалъгване

Всички сме свидетели на хора, които без да имат в личния си живот рабски мотив, да говорят за своите родители, че са били много религиозни и да се опитват да трупат похвали. Стремеж към успокоение по този път, означава напразно усилие, защото стремежа към хвалени с доброто поведение на предците представлява самозалъгване. Същността се състои в това не да се хвалят надгробните камъни, а да се прекарват дните в рабство и служба на религията. За притежателите на подобно отношение ще бъде уместно да припомним знамението:

“ Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили. ” (2:134)

Категорично ясно е, че според Исляма превъзходство на род и потекло не съществува, защото при Аллах Всевишния са важни не произхода, а делата; не формата, а същността; не самохвалството, службата в името на Аллах и Неговата почит:

“ О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. ” (49:13)

В едно обръщение на Мухаммед С.А.С. от което се разбира, че родствената близост към него не може да даде гаранции срещу наказанието на Аллах:

“От мен искайте това, което ми принадлежи, за да ви го дам. Аз обаче не мога да ви опазя от мъчението на Аллах. Самите вие търсете начин, за да се избавите.” (Бухари, Нисаи, Дарими, Ахмед)

На теглилките на човека в Съдния ден произхода няма никакво място. На теглилките ще се поставят делата, служенето и службата му на религията.

Според ислямското схващане службата (дейността) от гледна точка на плодовете е нещо много важно. Ето защо, когато мюсюлманина има възможност да направи нещо, той го прави без да чака “по-подходящо време”. Вероятно е това подходящо време изобщо да не дойде. Колко прекрасно е описано това в следния хадис:

“Дори и когато настъпва Часът (Къямет) онзи, който има в ръката си фиданка и може да я засади – начаса да я засади.” (Ахмед)

Нека не търсим оправдание напразно

От всичко тук се разбира, че е напразно да се търсят извинения за недостатъци в служенето (ибадета). Добрият мюсюлманин, освен в приетите като извинение случаи, не търси начин да се оправдава. Независимо от състояние и пост, каквато и да му е работата, той знае, че главният му дълг пред Аллах е рабството и той се стреми да го изпълнява без прекъсване. Той е убеден, че делата са средство срещу безделието. За нас като мюсюлмани в интерес на нашия напредък подобряване и в духовен и в материален аспект освен делата и рабството не съществува друг актуален път.

Нека Всевишния Аллах да помогне на всички в доброто рабство.