Намазът е един от способите, който се извършват от човека с цел ибадет към Създателя си. Намазът е връзката между раба и неговия Господар. Значението на намаза в исляма е като значението на главата за тялото.
Предава се, че Ибни Умер Радийеллаху анху е казал: “Няма вяра този, който не опазва поверението. Няма намаз този, който няма абдест. Няма съмнение, че значението на намаза в исляма е същото като значението на главата за тялото.”

Намазът е втората основа на исляма, която следва засвидетелстването (шехадет). Чрез него се разграничава вярващия от невярващия. Намазът е показателят на исляма, признакът на вярата, спокойствието на сърцето. Предава се, че Енес ибн Малик Радийеллаху анху е казал: Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем повели: “Намазът е като зениците на очите ми”

Какво осъществява намаза?

Намазът е ибадет, който осигурява постоянство както в споменаването на Аллах, така и във връзката с Него. Той е израз на всякакъв вид покорство и отдаване на Аллах, и насочване единствено към Него, без да Му се приемат съдружници. Намазът възпитава душата на човека, пречиства духа и озарява сърцето му. Осъществява това, като посява в сърцето семената на величието и могъществото на Аллах. Пречиства човека и го украсява с високи нравствени ценности.

Намазът е дело, което е олицетворение на набожността. Поради това намазът е ибадет, който след единобожието е повеляван без прекъсване при всички пророци. Чрез намаза се утвърждават пътищата за достигане до Аллах и човек получава сила, енергия и духовна подкрепа за преодоляване тежестта на божествените задължения. Всевишният Аллах е задължил мюсюлманите с изпълнението на намаза, за да го възхваляват подобаващо, за да им напомня по този начин за повелите Си и да получат подкрепа от него и облекчение срещу различните трудности и бедствията, които ще срещнат в живота.

По време на намаза човек застава пред своя Господар в състояние на пълна почит и преклонение. Чрез сърцето си той осъзнава величието на Обожавания. Наред с това той изпитва и любов към Неговата прелест, и страх пред величието Му. Надява се на благодат от изобилието Му, възжелава отстраняване на притесненията си и изпитва страх от тежките Му различни мъчения.

Значението на намаза
Намазът има изключително голямо значение в исляма. Никой друг ибадет не може да достигне неговата стойност. Намазът е подпората на религията без която не може.В хадис предаден от Муаз бин Джебел се казва, че пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Да те известя ли за главата на всяко дело и подпората, която го поддържа и е връхната му точка?” Кажи о, Пратенико на Аллах му казах аз. А той повели: “Главата на всяко дело е исляма, подпората, която го държи е намаза, а връхната му точка е джихада…”

Намазът заема място непосредствено след свидетелството. Така той е довод за правотата и надеждността на убеждението. Представлява достоверен документ за това, което е в сърцето и е потвърждаващ го аргумент. Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил така: “Ислямът се изгражда върху пет (основи): Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, правилното извършване на намаз, даването на зекята, извършването хадж при Дома на Аллах иговеенето през месец рамазан.”

Под “правилното извършване на намаз (икамус-салят)” се разбира изпълнението му в съответствие с повеленото в Свещения Коран по отношение на словата, действията и без пропуски в определеното му време. Аллах Всевишния е повелил: А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.
(Свещен Коран, Ниса, 4:103)

Намазът се нарежда след свидетелството на предна линия сред останалите основи на исляма. Това е така поради изключително важното му значение и достойнство. Намазът е ибадет разпореден за изпълнение в Мекка и първият относно който разпоредбите били приключени в Медина. Предава се за майката на вярващите Айша, Радийеллаху анха, че е казала: “Когато Всевишния Аллах разпореди задължителното изпълнение на намаза , Той го разпореди и за пътниците и за постоянно пребиваващите по два рекята. Намазът за пътниците остана както бе разпореден, а за пребиваващите се увеличи.”

Останалите ибадети били допълнени в Медина след намаза, а задължителния характер на множеството от тях бил разпореден след него.

От както намаза е разпореден като задължителен, той има специално място. Задължителността му не била оповестена от меляике, а когато Аллах Всевишния благоволил миараджа (възнесението) на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, на това най-превъзходно място той бил известен за този голям и отговорен дълг.

Намазът припомня за Аллах
Онзи, който извършва намаз застава пред Великия Аллах. Между него и Аллах няма посредник. Той е обзет от съзнанието за близост с Аллах и усеща, че Той е до него. Вследствие на това всички части на тялото са в спокойствие, доверие и пълно присъствие. Така човек в смирение извършва рукю и седжде и заслужава помощта и подкрепата на Аллах. Аллах Всевишния е повелил: Сполуката е за вярващите,които в своята молитва са смирени
(Муаминун, 23:1-2)

Чрез задължителния намаз (фарз) или допълнителния (нафиле) мюсюлманинът има постоянна връзка с намаза. Той не се отдалечава от намаза нито по време на път, нито поради болест, или пък някаква друга причина. Където и да отиде задължението за изпълнение на намаза е с него. Изпълнява го там, където намери възможност да го изпълни. Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил: “…И земята бе отредена за мен като джамия и средство за почистване. Всеки от моята общност извършва намаза си там където го настигне (времето за намаз)…” Цялата земя е място за извършване на ибадет, защото ибадета не се извършва само между стените на постройките. Цялата земя е под разпореждането на Аллах. Където и да се намира, човек е задължен да се бои от Аллах и да бъде набожен.

Между времената за намаз мюсюлманинът знае, че преди малко е бил пред Аллах и с вдигнати ръце към небето е искал напътствие от Него, а също така, че след малко пак ще настъпи времето за намаз и пак ще застане пред Него. Не подобаващо мюсюлманин в това положение е да не си спомня Аллах, да бъде нехаен за споменаването Му, да го забрави. Ето защо, рабът на Аллах винаги остава под въздействието на намаза. Вярата му се утвърждава и усилва – става още по решителен, отдалечава се от светската заетост и в примамливи ситуации помага душата му да надделее. Аллах Всевишния повелява: …хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите…(Нур, 24:37)

Намазът не се изоставя или прекъсва при никаква ситуация или време, което е негова особеност отличаваща го от другите задължителни дела. Като цяло всички задължения извън основните ислямски задължения като; намаз, зекят, говеене и хадж, са обвързани с някои причини, от който зависят. Ако са налице тези причини, задълженията са твърди, ако ли пък липсват задълженията отпадат. Или пък тези задължения са обвързани със задължителните човешки взаимоотношения и могат да отпаднат чрез опрощение или по друг начин. Споменатите основи обаче са отредени като пряко задължение (фарзи айн). Правото на Аллах никога не отпада. Ние виждаме, че и сред въпросните основи намаза се отличава със своята особеност като постоянен ибадет. Говеенето например е задължително за онзи, на който му е по силите да говее. Зекята е задължение за онзи, който е богат според шериата. Намазът обаче е ибадет, който не отпада, защото на човек му е непосилно да го изпълнява. При него има само облекчения, които да предотвратят определени затруднения. Намазът е неизменен ибадет за да не изчезнат превъзходните особености и значение на които е носител.”

Намазът съдържа в себе си всички основи на исляма
Намазът представлява сбор от всички ислямски основи. Това е така, защото и при първото и при второто посядане се произнасят и двете свидетелства. Сам по себе си намазът е ежедневният зекят, защото за да го извърши човек жертва част от времето си. Това време той би могъл да го оползотвори за работа и да припечели средства, от които да даде зекят. Когато извършва намаз човек разходва една част от времето си, което пък е основа за придобиване на имот. Както обаче зекятът пречиства имота, така и намазът пречиства времето. Намазът е средство, което пречиства човека от греховете извършени от него помежду отделния намаз. За да бъдем осведомени е достатъчна повелята на Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем: “ Какво ще кажете, ако някой от вас има пред дома си река и той се къпе в нея по пет пъти на ден? Ще остане ли върху този човек някаква нечистота?” Когато сподвижниците отговорили, че няма да остане никаква нечистота, Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем повелил:“И въпросът с петте намаза е като този пример. Чрез него Аллах изличава греховете.”

Намазът даже преминава и отвъд това положение и представлява също подготовка за спасение от скъперничеството и себелюбието. Намазът е потвърждение на господството на Аллах Всевишния и чрез покорството в него (с изпълнението на рукю и седжде) се възпитава душата и се ликвидира високомерието. Така душата приема заповедите на Аллах и е в състояние да ги изпълнява, както подобава.

Това е причината в множество айети, които повеляват даването на зекят да се споменава и намаза. В тези айети повелята за зекята винаги е след тази за намаза. Всевишният Аллах повелява: …, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник!… (Ахзаб, 33:33); … и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. (Мерйем, 19:31)

Под различна форма зекята се споменава наред с намаза. Всевишният Аллах повелява: Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание…
(Бакара, 2:2,3)

Намазът се определя от специфични слова и действия. Този ибадет започва с текбир (възвеличаване на Аллах с израза “Аллаху екбер” – Аллах е най-велик) и приключва с отдаване на селям (обръщане глава първо на дясно, а после наляво със словата “Есселяму алейкум ве рахметуллах” – Мир вам! И Аллах да ви омилостиви!) По време на този ибадет душата на човека и частите на тялото му странят от поведения, които провалят намаза или нарушават неговата стойност.
Извършващия намаз се насочва към Свещената джамия-Месджид-ал-Харам. Всевишният Аллах повелява: Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммад] към небето. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах не подминава техните дела. (Бакара, 2:144)

Извършвайки намаза си човек се обръща към кибле за да изпълни една от основите на намаза, като същевременно обединява и сочи една от основите на исляма хаджа.