Човек се ражда и идва на този свят сам. Всеки човек след смъртта си ще бъде

съживен като самостоятелна личност, а не като представител на тази или онази общност, за да

даде отчет за това, което е вършил на земята. В това отношение, думата ислям за всеки

ще придобие важно значение.Ислям е съществително, производно на арабския глагол аслама,

означаващ да се подчиниш или покориш. Ислям, макар и да има отношение към думата селям, т.е.

мир, всъщност означава покорна отдаденост на Бога и нито на едно друго творение.В исляма

човек не се прекланя пред никакво творение. Невъзможно е подчинение или послушание пред

някого, тъй като това води до неподчинение пред Твореца. Всичко това прекрасно се съдържа в

един единствен израз, състоящ се от четири думи Ля илляха иля Аллах – т.е. няма друг

бог, освен Единствения Творец на Вселената.

Всяко творение на небесата и на земята, волю или неволю се подчинява на Твореца и Неговите закони. Ето защо,

вярващите в исляма се наричат мюсюлмани/муслим, означава покоряващ се/. Следователно, муслим може да наречем слънцето,

луната, рибата в океана, птицата в небето, както и всеки човек. В този смисъл, индусът, евреинът, будистът, християнинът –

всички те са мюсюлмани…

Бог – Единственият Творец, не е плод на човешкото въображение. Той не е идея, измислена от човека за да

обясни преминаването от първобитния си стадий на развитие към по-висша степен на съществуване. Първобитните хора са познавали

Бога като Единствения Творец и Вседържател. Следователно, в това отношение човечеството не е претърпяло никакво развитие, а е

регресирало от единобожието към многобожие! Всяко новородено–подобно на първия човек–е невинно, нравствено чисто,ту развиващо

се,ту деградиращо,вследствие външно влияние или собствения си избор.

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!Хвала на Аллах – Господа на световете. Всемилостивия,

Милосърдния! Владетеля на Съдния Ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни Ти по правия път, пътя на онези,

които Си дарил с благодат, а не на онези, над които тегне гняв, нито на заблудените… ” /Сура Фатиха:1/

Когато човек осъзнае кой е неговия Създател, благодарение на разума и останалите качества, с които го е

надарил и съзнателно започне да се подчинява на Твореца, той става мюсюлманин-в буквалния смисъл на тази дума. Ислямът е

образът на живота и затова носи това име. Както е казал един от великите мислители на нашето време Изетбегович:”Когато

човек осъзнае своя произход и мястото си в световния ред,от този момент той е в състояние да понесе всякакви изпитания”.

”В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези,

които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и за взаимно се наставляват за

търпението”/Сура Ал-Аср/

Думата ислям е прекрасна. Тя изразява чистота и истина. Ислямът свързва всеки човек с Адам и Ева,с

Пророците,с праведниците,живели в продължение на векове от началото на човешката история до днес.Думата ислям най-перфектно

подхожда на описанието на онази връзка,която съществува между творенията, такива каквито сме – зависими,нуждаещи

се,ограничени в своите възможности…

Като система и начин на живот, които се основават на връзката между Твореца и Неговото творение – човека –

ислямът е наречен така не по името на някого /както християнството, будизма, юдаизма/.Той не е източен или западен, не е

северен или южен. Той е у н и в е р с а л е н! Той не се явява форма на социални или икономически взаимоотношения,макар че

на тях се придава огромна роля.Той не е ограничен от някакви материални понятия или светски концепции, като секуларизъм и

капитализъм. Той не принадлежи на различни нелепи и ограничени форми на хуманизъм. Той отхвърля такива крайни форми като

аскетизъм, призоваващ да се отречем от този живот и свят.Ислямът не е привърженик на такива схващания като първобитни,

средновековни и пр. заблуди, гласящи, че онова, което не принадлежи към съвремието няма стойност. В сравнение с тази

концепция, всичко е временно, остарява и губи значимостта си още с появата си на този свят. В резултат на всичко това, ние се

сблъскваме с аморфността и анархията на постмодернизма.

„Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака… ”/Сура

Ал-Маун:1,2/

Може ли с няколко думи да изразим ислямските принципи като послания и светоусещане? Може, ако се обърнем към

сура Ал-Фатиха, в която съгласно мнението на много учени е концентрирана същността на Корана. Тази сура се състои от седем

кратки аяти, които дават описание на цялата действителност от историята на човечеството, зависимостта на човека от Твореца и

потребността от Него.

В още по-кратката, състояща се от три аята сура „Ал-Аср”/Следобедът/ може да се види какво велико крушение

очаква всички, които не са познали Бога и не се обединяват, заедно да изповядват истината и справедливостта.

В Сура Ал-Бакара,177 аят можем също да намерим кратко определение на някои от принципите на исляма. Този аят

започва с думите: „Праведността не е в това да обръщате лице на изток или на запад, правeдността е у онзи, който вярва

в Аллах,и в Съдния Ден,и в ангелите,и в Писанието,и в пророците…”

Истинската вяра и благочестие предполага твърда вяра в Бога,ангелите,откровенията и пратениците, както и в

Отвъдния живот. Вярата също така трябва да включва и грижи за угнетените и бедните.

„… и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него на роднините и сираците и на нуждаещите се, и

на пътника…”

Истинската вяра и благочестие също предполагат усъвършенстване на достойнството и качествата, две от които

особено се отличават: честност и изпълнение на поетите обещания и отговорности,а също така твърдост и непреклонност в

следване на истината.

В коментара си към Свещения Коран Амин Ахсан Ислахи подчертава, че в горния аят съществува различие между

учение и обредност от една страна и добросъвестното изпълнение на ангажиментите от друга. Формата, в която тези добродетели

са споменати в аята, подчертава тяхната значимост, в сравнение с обредите. Истинската цел на всички актове на преклонение се

заключава в това,човек да усъвършенства характера си.

Превод от руския печат