Мевлид, означава рождение, което се свързва с пророка Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем. За първи път в ислямската история чествания по случай рождението на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, са организирани от шиитите фатимити в Египет.Честването на рождени дни от гледна точка на исляма не може да се обоснове с каквито и да е доводи от религията. Това се отнася и за пророка Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем.

Най-добрите мюсюлмани за всички времена са били сподвижниците, техните последователи и последователите на последователите, което се посочва в хадис на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем. Те са били поколенията, които най-много се бояли от Аллах, най-много са се придържали към исляма и най-много са обичали пратеника на Аллах. Нито по тяхно време, нито по времето на праведните мюсюлмански периоди е имало чествания, организирани във връзка с рождението на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем.Претенциите за религиозния характер на подобни тържества не са нищо друго, освен измислици, имащи цели различни от тези на мюсюлманите.

Какво се разбира под мевлид от българските мюсюлмани?

Под мевлид българските мюсюлмани разбират поетична творба на Сюлейман Челеби, описваща рождението на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем и възхваляваща неговия живот, която се чете (пее) от ходжи (или хора обучили се само за тази цел – мевлитчии). Мевлидът сред българските мюсюлмани се прави както за рождението на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, така и при:

1. Раждане на дете;

2. Смърт;

3. Влизане в нов дом;

4. Важни дати и събития;

5. Сватби;

6. Като благодарност за благодат и т. н.

Религиозното становище за мевлида

(Четене на поезия)

Няма пречка поезия да бъде четена, както индивидуално, така и групово, защото и пратеника на Аллах е одобрявал ислямските поети, т. е. когато написаното не противоречи на ислямското верую и принципи и възхвалява исляма, мюсюлманите и порядъчния живот.

Към книжката мевлид, която се чете в България има текстове, а и цели глави, допълнени, след Сюлейман Челеби. Голяма част от тези допълнения са измислици, които противоречат и на ислямската вяра и на религиозните принципи. Те съдържат истории или позиции, които ако бъдат преведени на български език могат да разсмеят или поставят в недоумение не само учените, а и невежите.

(организирането на мевлид)

Организирането на мевлид би било допустимо от гледна точка на исляма, ако е съобразено със следните условия:

1. Да не се организира с цел показност (рия);

2. Да не се приема като ибадет. В исляма не може да има друг ибадет, освен вече разпоредения.

3. Да не се организира за честване на рождени дни, независимо на кого;

4. Да не се храни надежда за полза от него за мъртвите;

5. Да се организира съгласно ислямските норми (мъжете и жените да бъдат отделно – без забранени храни и напитки);

6. Организатора да не затруднява материалното състояние на семейството си (да не предизвиква финансова криза или да взема заем);

7. Да не се разточителства, което е забранено (харам), тъй като е исраф.

Ако мевлида не е съобразен с гореспоменатите условия, той е бидат (нововъведение), противоречи на ислямските принципи. Вместо полза от него, има вреда, както за този, който го извършва, така и за останалите мюсюлмани.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Имайки предвид ислямските разпоредби, нивото на познание на мюсюлманите и обстоятелствата, в които живеем днес, стигаме до следното заключение:

Вместо предизвикателно отхвърляне и конфронтация, познаващите религията трябва да участват на подобни събирания и да обясняват религията подобаващо – с мъдрост и добро наставление. Грубото и самонадеяно отношение не кореспондира с ислямските норми и води до още по-голямо престъпване от гледна точка на исляма – фитне (раздор), което е по-опасно и по тежко като престъпление и от убийството.

Аллах е Всевишния, Всезнаещия. Зовем Го, Той да ни насочва по правия път и да заслужим Неговата милост.