Какво е това Зекят? Всеки е енциклопедичен речник и дава следния отговор: Зекятът – това е ежегодния данък върху имуществото и доходите, който се взима от богатото съсловие и се разпределя сред бедните членове на мюсюлманското общество. Просто и ясно.

При по-задълбочено изучаване на този проблем, се разбира, че това не е толкова просто и че в същото време е ефективна система, която може наравно да се конкурира с която и да било съвременна данъчна система в света.

Преди всичко е необходимо да подчертаем, че Зекята не е доброволно или изпросено подаяние от богатите вярващи, а религиозно задължение, което заема място наравно с петкратната молитва на мюсюлманина. Иначе казано: човек плаща данък по убеждение, в съответствие с изискванията на своята религия. Огромно множество айети от Свещения Коран и хадиси са посветени на темата Зекят. Достатъчно е да кажем, че съгласно шериата, мюсюлманин, който отказва да признае зекята се счита за вероотстъпник. По такъв начин Ислямът открито обвързва заплащането на данъка с вярата и съвестта на човек. От друга страна зекята не плаши потенциалните данъкоплатци с чудовищни размери и съответно не ги принуждава да донасят на жертвения олтар своите религиозни принципи, и не ги подтикват да търсят всевъзможни “законни” пътища за отклонение от налога. Зекятът представлява 2,5% ежегоден данък от финансовия доход, когато той премине установения от Исляма минимум (85гр. злато) и се запази на това ниво в продължение на една година (под този минимум всеки се счита за беден). Мюсюлманинът е освободен от плащане на Зекята, ако получените доходи са необходими изцяло за удовлетворение на неговите основни потребности: жилище, храна, дрехи, или, ако в течение на годината доходите му са паднали под установения минимум.

Зекятът – това е основният източник за социално обезпечение в Исляма. Затова отчисленията от сферата на икономиката, които постъпват във фонда Зекят, са достатъчно многочислени. Освен зекят от предприемаческа дейност, данък се взима и от всички продукти на земеделието – това е една десета от събраната реколта, а също така, според правната школа на ал-Ханафи – от реколтата на пчелния продукт. В наше време по тази аналогия една десета се взима от заводите, фабриките, получаващи регулярен доход чрез установен фонд, който принадлижи на частни лица. С данък се облага също и животинският ресурс, мляко- от едророгатия добитък, земният ресурс: съкровища, находища, рудници, мини.

Гаранцията за изплащане на Зекята не ограничава трайната идеологическа платформа. В случай на отказ да се изплати, шериата предвижда икономически санкции – конфискация на половината доходи или имущество. “Отказалият се” го грози също така затвор. Ислямът допуска в случай на необходимост и прилагането на силови методи от държавата, например при отклоняване от данъка на цели области, което създава опасен прецедент и излизане от правовата рамка на шериата. Първият халиф Абу Бакр (р.а.) през 632г. обявява война на арабските племена, които след смъртта на Мухаммад (с.а.с.) се съгласили да продължат да извършват петкратната молитва, но отказали да плащат Зекят.

Колко получава беднякът?

Един от най-вълнуващите въпроси е колко получава един член от бедното общество от фонда на Зекята? Ако който и да било се опита да отговори на този въпрос, навярно същият ще бъде твърдо уверен, че беднякът е длъжен да получи няколко килограма зърно, което естествено в левов еквивалент представлява стотинки. С една дума – помощта, която може да удовлетвори нуждите на бедняка в най – добрия случай ще стигне за няколко месеца. Но това далеч не е така.

Съгласно мюсюлманското право за бедния от фонда на Зекята се отделя финансова помощ, достатъчна за целият му живот. По каквъ начин? Ислямът не само оказва поддръжка, но и създава в хората социална активност. Затова един беден мюсюлманин, бъдещ специалист в някаква област, получава пълната финансова помощ и поддръжка за създаване на собствена работа. В нашия век от фонд Закят може да се отделят средства за създаване на различни промишлени предприятия, заводи, фабрики и т.н., собствениците на които са бедни хора, но компетнетни в съответната област. Такава форма на разпределение на социалната помощ позволява едноверменно да се достигнат няколко цели: намаляване на числото на бедните слоеве сред населението, укрепване икономиката на страната, създаване на нови работни места.

Но какво става с онази прослойка от обществото, която е неспособна със собствения си труд да добие средства за достойно съществуване: инвалиди, престарели, болни, самотни майки, отхвърлени деца, сираци, или нормално здрави хора, които нямат способности да организират свой собствен бизнес? За подобен контигент бедни от фонда на Зекята се отделя пожизнена помощ. Както пише известният правист ан-Навави: “Ако той не е занаятчия, не владее никакво изкуство, бизнес или някакво средство за заработка, то на него му се отделя помощ, достатъчна за целият му живот…” Помощ може да се отделя ежегодно, ежемесечно или под друга форма, която да отговаря на интересите на нуждаещият се.

Важният въпрос е: кой е беден от гледна точка на Исляма? За да получи помощ от фонда Зекят, човек не трябва да паднал на дъното: да живее по мазета, да рови в сметището, да ходи с протегната ръка или да се въргаля на улицата. Беден човек, съгласно шериата – това е този, който със своя труд не може да осигури достоен живот на себе си и своето семейство, дори ако има собствен дом, работа и средство за предвижване. Но човек, който е способен със собствените си сили да обезпечи живота си, но предпочита паразитния начин на живот: да се измъква от работа, с цел да извлече полза от милостиня и зекят, непременно се лишава от помощ. Социалната пасивност не може да бъде оправдана дори за служенето (ибадета), земащо цялото свободно време на човек. Затова човек, посветил целият си живот на служене: молитва, пост, четене на Коран, няма право да получава зекят. В Исляма не съществува деление на хората на монаси, отрекли се от живота и миряни. Трудът е една от най-достойните форми на служене. В същото време човек, който се е посветил на науката, получава пълно финансово обезпечение за издръжка на семейството му и за покупка на необходимата литература. От гледна точка на Исляма, ученият, за разлика от отшелника, носи полза на обществото, което посредством научните познания прогресира, движи се напред. Разбира се, ученият трябва да бъде переспективен, както и целта на неговите научни изследвания трябва да е насочена изцяло в полза на социума. В противен случай той също се лишава от правото на зекят, ако е в състояние да заработи средства за достойно съществуване.

Не малко важно е и това, че помощта от Зекята е призвана да удовлетвори потребностите на човека, свързани не само с храната, дрехите, работата, жилището, но и естествените инстикти за продължение на рода. Извънбрачните връзки, които отчасти могат да бъдат предизвикани от бедността, грозят обществото от развращаване на нравите, увеличаване броя на безпризорните деца, увеличаване на престъпността. Затова Зекята, предупреждавайки за тези социални катаклизми, покрива всички разходи, свързани с женитбата.

Социална справедливост

Както вече стана ясно, целта на Зекята е не да се отделят за бедняка два килограма ечемик, а да се обезпечи неговото преживяване, подобоващо на името му- Човек- наместника на Аллах на земята. По такъв начин социалното обезпечение на Исляма не е ориентирано за гарантиране не на необходимия минимум за съществуване, а за достойно ниво на преживяване. Умар ал-Хаттаб, праведният халиф и сподвижник на Пророка (с.а.с.) е казал: “Когато отделяте помощ за хората, то направети ги богати!”. На сътрудниците на фонда на Зекята той непрекъснато повтарял: “Възобновявайте за хората помощта от Зекята, дори и за един от тях да отидат сто камили.”

Естествено, шериата не определя строго фиксирани рамки за такова ниво, тъй като то може да се мени в зависимост от времето, обществото, личните потребности на индивида, а и от географското простарнство. Но с пълно увереност може да се каже, че фонда на Зекята, като минимум, е призван да удовлетвори тези нужди на човека, (а също и на неговото семейство: жена, деца и всички намиращи се под негово попечителство), които касаят жилището, храната, сезонните дрехи, разходите за образование, лечение и всичко останало, което е необходимо в неговото положение.

Внимание привлича също и мъдрата политика на разпределение на Зекята в Исляма. Шириата забранява изнасянето и направлението на регионалните данъци от Зекята в централния бюджет на страната. Средствата от фонда се разпределят строго на територията на този регион или област, от където са събрани. Тук действа правилото на шериата: “зекята се взима от богатите и се разпределя между неговите бедни.” Подобна ефективна форма на разпределение на зекята предизвиква, първо, удовлетворение на богатите слоеве от населението, които не се терзаят от смутни съмнения по повод на това, в чий джоб се е оказал зекятът, а нагледно виждат плода на своята финансова удръжка. И второ, бедните не изпитват ненавист към богатите, не се чувстват излъгани и изоставени, а обратно, те се преизпълват се с любов и уважение към своите богати братя.

Основните положения на системата на Зекята могат да се сведат до следните принципи:

• стимулиране- мощна идеологическа платформа, с регионално и адресно направление, в неголям размер;

• гаранция – обществено порицание, икономически санкции, съдебно преследване;

• разпределение- пълноценно финансово обезпечение;

• механизъм- създаване на заводи, предприятия, организиране на нови работни места, с ежегодно, ежемесечно обезпечение.
В заключение може смело да се каже, че Зекята защитава интересите на бедните, гарантира социалната справедливост, отстранява контрастите, създава в обществото любов, хармония и солидарност.