Когато Волфганг фон Гьоте (1749-1832), считан за най-великия писател на западния свят заявява: “Човечеството е задължено за всичко свое на Пророка Мухаммад”, оставя в недоумение както своите съвременници, така и Европа от 20-ти век.

През 636/15 г. вторият праведен халиф Омар ибн ал-Хаттаб отива в Джабия, на юг в Сирия. По това време войските на Амр ибн ал-Ас продължават да обсаждат Йерусалим. Главните резултати от посещението на халифа в Сирия са съставянето на дивани, т.е. списъци на воините с размера на техните заплати и сключения договор с Йерусалим.

Мюсюлманите са единодушни относно това, че сподвижниците на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, са първенците сред ближните раби на Аллах Всевишния, най-достойните сред богобоязливите, водителите на вярващите, образеца за мюсюлманите и най-добрите раби на Аллах след пророците.

Абу Хурайра /р.а/ се е радвал на великолепен талант – бил дарен с памет до такава степен, че е могъл да възпроизведе реч или дискусия, която е чул, години по-късно без никаква промяна и без да изпусне дори една дума.

Хатиджа (р.а.) произхождала от добро семейство. Баща и Хуалид бил един от най-уважаваните водачи на рода им, който бил убит по време на битка. Мъжът й също починал и тя останала вдовица, като била много богата. Когато Мухаммед (салалаху алейхи уа салам) бил още много млад, тя му доверила част от богатството си и го [...]

Трудно е да се каже, дали някои определени събития вече са се случили или кога точно ще се случат. Аллах знае най-добре.