Вратата на старинната къща, недалече от столичния храм на Иисус ми отвори мъж с очевидно не московска външност. Лицето му бе интелигентно и мургаво, с умерена брада. От шията до петите бе облечен със сива роба – халат или нещо подобно. С лек акцент той ме покани да вляза в стаята и помоли да изчакам, докато съпругата му се приведе във вид, след което тихо се оттегли. Стаята приличаше на своя домакин, върху стената имаше килим с арабски мотиви. На масата под стъклото – карта на мюсюлманския свят. Половината от страните бяха оцветени в зелено – цвета на мюсюлманите.

Накрая се появи и тя – Иман Валерия Михайловна Порохова.

Обрязването – знак Господен?

- Майка ми е била кръстена в същата Царскоселска Екатерининска църква, в която и царската дъщеря. Тя поръчала да кръстят и мен. С годините, това стана и моето най-силно желание. Моят съпруг е арабин. Веднага поставих своето условие – той си има своята вяра, аз си имам моята.С времето, вече кръстена, започнах да чета Коран и ето какво открих за себе си – Бог е изпратил на всеки народ съответния пратеник: на юдеите – Иисус, на арабите – Мухаммед…В Корана е казано:

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!” /сура ан-Нахл 16:125/

Разбирате ли? Ислямът е необичайно толерантен към останалите:! Ето, чуйте какво е написано в Корана :

„ И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”/сура ал-Анкабут 29:46/

-Но как да бъдем с мюсюлманите, които извършиха терористичните актове в САЩ – нима те са изпълнили повелите от Корана, наставляващи към кротост и мир?!

-А християните изпълняват ли всички заповеди? Най-простото – Иисус е бил обрязан. Това означава, че обрязването е знак Господен за човешкото тяло. Веднъж попитах патриарха:„Ваше Светейшество, Вие обрязан ли сте?” Оказа се, че не е …

-Говори се, че именно човешките страсти са Ви довели до Дамаск? За какво отидохте в Сирия?

-Отведе ме съпругът ми, за да ме запознае с родителите си.

-Представям си как са Ви посрещнали?! Кръстена рускиня! Натурална блондинка, в края на краищата! Съгласете се, че не приличате на традиционна съпруга на арабин?! С какви трувности се сблъскахте в Сирия?

-За руския човек, в една цивилизована мюсюлманска страна има само два проблема – в магазина липсва водка и свинско!

1.Каква е ползата от многоженството?
-Един от стереотипите: мюсюлманките са лишени от каквито и да било права. Вие изпитахте ли това?

-Дори не можете да си представите колко нахакана и нахална в добрия смисъл на думата е арабската жена! Те са красиви, облечени в коприна. Единственото, за което и дума не може да стане – това са разголени гърди, крака и тяло. Ислямът забранява демонстрацията на сексуалните прелести!

-Но сексуалността е много привлекателна!

-Обяснявам: жените, които искат да завоюват мъжа чрез своите прелести преди брака, трябва да знаят, че това има временно въздействие. Така че, да привлечеш мъжа, с когото искаш да прекараш целия си живот по този начин, съгласете се е неразумно. Трябва да го заинтригувате с ума си, знанията си, възпитанието, тактичността си…Ако жената след като се омъжи излага своята сексуалност на показ, това означава че подтиква другите мъже към прелюбодейство. Трябва ли?!

-А как стои въпроса със семейните задължения в арабското семейство?

-Обикновено става така – мъжът поддържа дома, а жената се грижи за домакинството, готви, възпитава децата, поддържа чистотата в дома, тъй като така да се каже, може да се храним във всяко кътче на дома. Между впрочем, в магазините ходят само мъжете. Ако те двамата отидат на пазар, то жената само посочва с пръстче какво трябва, а мъжът взема и го носи…Повярвайте, живях в Сирия 9 години и не знаех колко струва хляба!

-А какво казва Корана за многоженството?

„… встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.”/сура ан-Ниса 4:3/

-Какво означава „справедливост”? Всичките четири жени да имат еднакво жизнено равнище: ако на едната съпругът е дал 300г злато, на втората, третата и четвъртата трябва да даде също по толкова – нито повече, нито по-малко! Ако допуснем, че мъжът предлага на третата си съпруга 250г /преди още тя да му е станала жена/ то тя може да се оплаче на шейха, че мъжът и я е обидил. И тогава няма да получи разрешение за брак! Коранът разрешава многоженството. При екстремни условия – например фригидност на първата жена. Как би постъпил европееца? – ще си намери любовница, без социален статус и ще бъде с нея, лъжейки съпругата си. Мюсюлманинът официално ще оформи брака си и всички ще са доволни! И родените деца ще бъдат също законни наследници.

2.Какво е „джихад”?

-В Корана е казано: „А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.”/сура ан-Ниса 4:93/

-Но това, което става в Афганистан и Чечня местните жители наричат религиозна война?

-Това са геополитически войни.

-А Бен Ладен?

-С него е малко по-сложно. Това е човек, който с цялото си същество протестира срещу американците, нахлули в Саудитска Арабия…

-…и който обяви война на САЩ и на целия християнски свят…

-А знаете ли какво означава „джихад”, съгласно Корана? Усилия по пътя към Бога… „Малък джихад” – означава да се борите срещу самия себе си, за да познаете Бога! Тогава, когато врагът преминава границата – тогава трябва да бъде разбит! Коранът великолепно разкрива етиката на водене на война: не трябва да се заразяват питейни източници, да се изгарят дървета, да се унищожават посеви…

-3. Съблюдават ли войниците заповедите на Корана?

-Всички помнят 11 септември. На пулта за управление на самолетите, които разбиха Световния Търговски център вСАЩ, седяха мюсюлмани…

-Те тръгнаха против Корана:

„ Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви…”/сура ал-Мумтахана 60:8,9/

-Ислямът е миролюбива религия. А какво ще кажете тогава за близката до сърцата идея на бойците насилствено да разпространяват исляма?

-Отново ще се обърнем към Корана: ислямът може да се разпространява само с благост и мъдрост, а не с помощта на оръжието. Това, което е в главите на много, които се определят като мюсюлмани е просто срамно!

-Колко пъти е превеждан Корана?

Към днешна дата съществуват 106 превода на английски език, 100 на френски и немски.
На руски съществуват 12 превода още от времето на Петър Първи.

Преводът на Валерия Иман Порохова е единственият, който има сертификат за достоверност издаден от ислямската академия Ал-Азхар.

Кадрова справка:

Иман Валерия Михайловна Порохова

Съпруг – Мухаммед Саид ал-Рошда – завършил факултета по шариат към Университета в Дамаск
През 1985 година отива в Дамаск, където приема ислям и започва превод на Свещения Коран. В продължение на шест години Научно-изследователската ислямска академия ал-Азхар в Кайро, Египет подлага на щателен анализ превода.
Завършила Московски лингвистичен институт и философския факултет на МГУ.
Член на академията на хуманитарните науки, на Международната Академия по информация при ООН, член на Международната Академия на културата на Евразия.

През 1998 година преводът на Корана на Иман Порохова получава международната премия за „Книга на годината”.

Борис Войцеховский-„Ислямский мир”

Превод от руски – Сабрина

В средновековна Европа била създадена система на обществени отношения нетърпима не само към другите религии но и към другомислещите в собствените си среди. За 1000 години развитието на науката било сковано от рамките на църковните постановления. Осъждането на Галилей станало символ на тържеството на невежеството. Мюсюлманската цивилизация, дала разцвет на народите от Пиренейския полуостров –

Кордовски халифат – била унищожена вследствие на военните действия, а стотици хиляди мюсюлмани завършили земния си път на кладата.

Инквизицията – тогавашният църковен съд – считала миенето на тялото за грях, а използването на гореща вода за тази цел

приравнявала с ерес! В резултат на това цели градове и области били унищожени от епидемии. Църквата изгаряла хората дори за съхранението на

книги на арабски език, в това число и съчиненията на древния лекар Ибн Сина /Авицена/.

Мюсюлманска цивилизация на Пиренеите надживяла своите преносители: испанските християни изпитвали върху себе си плодовете и

, изучавали ал-гебра, ал-химия и други арабски науки, в това число география, която им помогнала да открият Америка; въвели арабски изрази

като: „адмирал”, „бакалавър” и др.

От арабската литература феодална Европа за първи път научила за възвишената любов и страданията на любящото сърце. Мъдрата

суфиска приказка за Дон – Кишад, станала световно известния роман „Дон Кихот”. Дори в условията на тоталитарна инквизиция се появило нещо,

което в продължение на 1000 години се е считало немислимо в християнския свят – в университетите получили развитие по-рано забранявани науки,

медицина, култура, започнали процеси на реформация на самата християнска държавност. След многовековния феодален застой, европейското

общество се пробудило и започнало нормален и естествен живот, поради което трябвало да се освободи от всичко пречещо на прогреса – т.е.

общозадължителни религиозни канони и правила, възпиращи науката и културата. Настъпила епоха на секуларизъм и атеизъм, а на ортодоксалната

църква бил оставен само официалния култ.

Двигател на прогреса сред широките маси станало реформираното християнство – пределно рационализираното и прагматично

протестантство. Реалната власт на Запад обаче, започва с Великата Френска революция и образуването на САЩ. Появили се нови масонски общества,

които изработили либерална идеология, нямаща нищо общо с християнството. Философията, символиката и обрядите на масонските общества

/сакрализация, Револяция, Свобода, Равенство и общочовешко Братство и пр./ разработени тайно от католическите монарси и инквизицията, се

оказали неразбираеми за обикновения човек, което станало очевидно при опита на Робеспиер да популяризира тези символи.

Ето защо на хората била оставена познатата християнска обрядност: на юг – средновековната католическа и на север – новата протестантска.

Символите и обрядите на либералния елит обаче отново станали тайни, за да не предизвикат смут в необразованото население, вследствие на което

християнските фанатици, които не влизали в елита периодично предизвикват подозрения за „световен заговор”.

Протестанството, оказало се почти във всички римски обряди, нямало какво да предложи на обществото, освен мрачния аскетизъм

– пуританството, в което всички митове се считали за ерес, която продължавала да води да кладата…Секуларизираните европейци останали без

всякаква митология – дори художествена, която поради вековете на забрана вече била позабравена.

На принципа на развитието на рационалното начало, сред широките маси от население в обратно пропорционална зависимост

започва да расте привързаността към образността, символиката, митичното. Средиземноморските митове за раждащи се, умиращи и възкръсващи

богове-спасители, който до този момент са непознати на европейците били отхвърлени от истинната религия на Единобожието – ислямът. Те знаели

само древните, жестоки езически митове, футуристичните утопии за „рая на земята” или попадали под въздействие на атеизма.

Относно атеизма, един от известните учени на ХХ век Карл-Густав Юнг написал: „Заради своите убеждения, съвременния човек

трябва да плаче сърцераздирателно – той все по-малко може да разбере самият себе си. Той не вижда, че при цялата му рационалност го ръководят

неконтролируеми сили. Неговите демони и богове съвсем не са изчезнали. Те просто имат нови имена”. Много от тези имена често окончават на

„изъм”, а боговете дабиват лица на вождове, президенти, генерални секретари, „спасители на угнетеното човечество”.

Правителствата на повечето страни, едва избавени от християнското духовенство, се оказват неподготвени за изработване на

нова идеология и критически анализ на духовната история на Европа. В резултат на това, образуваният вакуум бива запълнен от най-фантастични

спекулации. Дори примитивните идеи на нацизма и комунизма, ловко преобърнати в популистки митове, завладявят умовете на милиони хора и се

оказват толкова въздействащи, че предизвикват национални революции и инициират Втората световна война.

Още през 20-те години съветските вождове, деклариращи приоритет на материалистическите науки възкресиха на червения площад в

Москва основния символ на древноегипетската митология – пирамидата – с балсамираната в нея мумия на „Спасителя на угнетеното човечество”.

Древноегипетската символика и култ към Озирис по парадоксален начин се допълваше от болшевишката вяра в „светлото бъдеще”, а мисионерската

дейност на Третия Интернационал успешно замени утопията на „Третият Рим”.

Паралелно в Германия бе възроден средновековния култ към бога на бурята и вятъра Вотан, а с него и пантеонът на езическите

богове – Валхалла. Официален статус придобиват древните рунически знаци, един от които – свастиката – става главен символ на държавата.

Утвърждава се и поздравът с вдигната нагоре дясна ръка. Елена Блаватска създава митът за свръхестествената енергия на древната „богоизбрана”

арийска раса и този мит получава статус на официална идеология на Германия, наречена „Третият Райх”. Главният идеолог на нацистката

партия Алфред Розенберг озаглавил и своята книга по този начин:„Митът на ХХ век”.

Всичко това съвсем не са художествени метафори за практическо построяване на Хипердържава, в която да живеят само арийци;

генералите на фюрера пуснаха танковете срещу мирното население на Европа и броят на жертвите в опита да се осъществи тази утопия надмина 50

милиона…

Но още преди да бяха изстинали пещите на крематориумите в лагерите на смъртта, още близките не бяха оплакали своите

загинали, когато започна да се осъществява нова утопия – възраждането на „великия Израел” по митове с трихихядигодишна давност… В

Палестина, където живееха хора със законни права на земята си, от други страни надойдоха преселници, които да заплашват с терор и насила да

изгонят мирните жители от техните домове; да завладеят земята им и да установят нови граници… Появи се нова и опасна форма на

фундаментализъм – юдейски, който обективно е насочен към експроприация на чуждата собственост, и който породи особена форма на политически

екстремизъм и тероризъм – ционизма.

Същността на юдейският фундаментализъм и ционизъм е неравенство на хората по етнически и религиозни признаци. Човек на

базата на древни митове може да се провъзгласи за „богоизбран”, т.е. представител на висша раса и да си даде сам правото да отнема от друг

човек законната му собственост, само защото другият е от друга националност или вероизповедание! Единственото основание за подобна гледна

точка е препратката към Тората, съгласно която, преди няколко хиляди години Бог е дал тази земя именно на юдеите.

В този смисъл, утопията за „велик Израел” принципно не се различава по нищо от от утопията за създаване на поредната Римска

империя. Зад тези утопии стоят съвсем земни интереси на група хора, мечтаещи да вземат повече от чуждото имущество и да установят за себе си

„рай на земята”. За психологическо оправдание на това се пуска митът за „богоизбраност”, който им дава право да признаят собствената си

изключителност и непълноценността на останалите.

В края на 40-те и 50-те години в Европа с цел да се изкорени нацизма и за да не се допусне комунизма, мондиалистките

кръгове, изплашени от древните митологии правят опит да запълнят митологическия вакуум, като се опитват да възродят социално-политическата

активност на средновековното християнство – разбира се, всичко това под контрола на либерално-масонските кланове. С такава цел, елитът

започнал да укрепва църквата, да създава християн-демократически или консервативни партии, коите в следвоенното десетилетие действително

успяват да вземат от електората на нацистите и комунистите значителна част по време на изборите. Две десетилетия тази тактика работеше и не

допусна завръщането на нацизма в Германия и на комунистите в Италия и Франция да вземат властта. В Гърция дори бе създадена православна

монархия, но още през 1956 година чрез референдум народа се избави от древния атавизъм.

В средата на 60-години обаче, европейската младеж се изправи срещу морала на възраждащият се средновековен клерикализъм,

водещ към религиозна нетърпимост и застой на ума. Църквата все по-често влизаше в конфликт с творческата интелигенция – един от световно

известните кинорежисьори Луис Бунюел бе анатемосан от църквата, заради свой филм. Популярните „Бийтълс” също изпадат в немилост, след като

Джон Ленън заявява, че популярността им засенчила дори Иисус Христос! Тази фраза, както се оказва по-късно, има много по-дълбоко послание,

отколкото първоначално се е смятало, тъй като с усилията на „Бийтълс” се ражда новата менталност на Европа, далече от християнския морал.

През 1968 година, поради ограничения за съвместното пребиваване на момчета и момичета вечер, в едно от студентските

общежития на Париж избухва студентски бунт, подкрепян от левите, анархистите и всички свободомислещи. Този бунт прераства в духовна и

културна революция. И макар да не прерастна в социална, енергията на младежите прирастна в сексуална революция – движението на хипитата,

масова наркомания и субкултура. Правораздаващите от Европа и Америка осъзнаха, че не бива „да се влиза два пъти в една река” и бързо се

преориентираха към нехристиянски митове и идеали.

Герой от филмите стана не еснафът, посещаващ редовно месса, а Джеймс Бонд – активен борец срещу световното зло и при това

голям почитател на жените! Окончателната смяна на ценности се извършва около средата на 70-те, за което способства развитието на

видеокултурата и широкото разпространение на персоналните компютри, отбелязващи нов етап в развитието на човешката цивилизация. Джеймс Бонд

отначало се превърна в Батман, а по-късно в компютъризиран Терминатор!

И така – победиха фашизма по военен път, комунизмът се разпадна, вследствие несъответствието между духовна и икономическа

доктрина. Потребността на човека от познания, разшифровка на древните символи и пр. остана, поради което възкресяването на древни митове дори

и в ХХІ век продължава с нова сила. Какъв ще бъде „Митът на ХХІ век”? Няма ли да се окаже той още по-страшен от творението на Алфред

Розенберг?

В съзнанието на много западни идеолози и олигарси в съвременна Русия има цял куп аналози на следвоенна Европа. Говори се за

т.н. „руски път”! Впрочем историята винаги се случва на два пъти: първият път като трагедия, а втория – като фарс. Официалните религиозни

институции на Русия и Европа не могат да предложат нищо ново на съвременното общество, освен споменът за загубения „златен век”…

И ето, в ХХІ век, когато вече са позабравени опитите на Третия Райх в цяла Европа отново се отчита бум на неоезическите

религии и ритуали, базиращи се на елементарни и архаични култуве. Забележително е, че в бестселъра на руския писател от края на ХХ век Виктор

Полевин – „Генерация П” – твърде убедително се показва, че в съвременната политическа реклама се възраждат и действат на подсъзнателно ниво

сюжети, митове и образи на богове от Древен Вавилон?! А както ни е известно, вавилонската митология е много по-сурова, отколкото египетската,

възкресена от Йосиф Сталин под името „болшевишка”! Ако съвременното човечество даде лидерството на някой безотговорен маняк, то той

благодарение на „ядрено куфарче” би могъл да унищожи целия свят!

Днес средностатистическият европеец все още търси тайната на окръжаващия го живот в древните предания, в ярките образи от

миналото в митичните събития и чудеса. Подобно на Фауст, той се опитва да „спре мига” и да намери в потока на общественото съзнание някакъв

план, реализиран от невидим режисьор…Проектирайки древните легенди в бъдещето, днешния Фауст създава стил „фентъзи” в литературата, киното,

видеото и извежда образа на свръхчовека – Киборг или Терминатор, а попадайки във виртуалния свят, строи модел на нова империя…Увлечен във

всичко това, той губи имунитета си срещу разрушителното въздействие на езичеството, което винаги е готово да снабди адепта с

човеконенавистнически идеали…

Разпространението на езичеството, пантеизма, довежда до това, че Бог носи отговорност за цялото зло, произтичащо на земята.

Ако Той е Всемогъщ, ако Той е в състояние да унищожи това зло и въпреки това то съществува, следователно Той го е допуснал и му се

наслаждава?! Безпомощните хора няма на какво да се надяват, освен с така наложената несправедливост от божеството. В езичеството няма

нравствено начало. Тук става въпрос само за изпълнението на каквато и да е молба за молещия се. Това изкривяване на човешкото съзнание, това

неверие във всемогъществото на милостивия Бог, това унищожаване на морала и понятията за духовна и социална справедливост е отказ от социално

преустройство на света в съответствие с принципите на равенство, свобода, достойнство на всеки човек пред Бога – от раждането му. Това е

съгласие с нищожността на човека.

Днес най-важната задача на всеки духовно здрав и трезво мислещ човек е да помогне на жителите на Старата планета да разберат

откровението на Всевишния, Словото на Самия Бог, което не е създадено от хората и не е променяно от тях, словото, което е низпослано от

Единствения, Всемогъщ Творец и дава отговор но всички въпроси от живота.

Благодарение на отсъствието на църковна цензура през втората половина на ХХ век ислямът бе открит от все повече европейски

интелектуалци. Един от най-яркети леви политици на Франция – Роже Гароди приема ислям и започва да призовава към него. Философът-теолог Рьоне

Генон, професорът-историк Морис Бюкай, изследователят Жак Ив Кусто – също приемат исляма.

Стотици хиляди етнически немци, французи, американци – достигат до изповядването на исляма. В Русия Лев Толстой, неговата потомка – Валерия

Порохова – също стават мюсюлмани.

Всеки човек трябва да има реалното право да отхвърли лъжата и вечната смърт, осъзнато да избереш истината и вечния живот и

да помогне в това и на останалите. Но за да стане това право не формално, а реално, човек трябва да има възможността да познае волята на своя

Създател, изразена в Неговото последно Откровение.

Ислямът е осъзнаване на собствената свобода, дадена ни от Всевишния. Мюсюлманинът започва прославата си на Бога със

свидетелството:„Свидетелствам, че няма друг Бог, освен единствения Бог”. В това е основата на човешкото достойнство и свобода,

основа за възпитаване на здрава и силна личност.

Ислямът не е враждебен към християнството и юдаизма, като религии, основани на вярата на Ибрахим. Мюсюлманите трябва да имат

добросъседски и съюзнически взаимоотношения с „хората на Писанието”. Само вярата в единствения Бог ще даде на свободния човек критерии за

лична и социална нравственост, ще формира понятия като човешко достойнство, социална справедливост, дава увереност за утрешния ден,

заздравява основите на гражданското общество и правовата държава.

„Аллах предписа: “Аз ще надвия, и Моите пратеници.” Аллах е всесилен, всемогъщ.
Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в Сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник, дори да са бащите или

синовете им, или братята, или роднините им. На тези Той вложи вярата в сърцата им и ги подкрепи с дух от Себе си. И ще ги въведе в Градините,

привържениците на Аллах са сполучилите.”
/сура ал-Муджадала 58:21,22/

Али Вячеслав Полосин

Превод от руски – Сабрина

луната има вероятност този ден да е на 28.01, защото както е известно имаше разминаване и в празниците – Рамадан-байрам и Курбан-байрам. Ето защо, е по-добре в говеенето да бъдат включени и двата дена /28 и 29/, което всъщност съвпада и със Сунната/

„Броят на месеците при Аллах е дванайсет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята.

Четири от тях са месеци на забрана. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си …”/9:36/

От Абу Бакр, радиеллаху анху, се предава, че Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал:“…Годината е

дванайсет месеца.Четри са месеци на забрана, от които три са последователни – Зул-Киаде, Зул-Хидждже и Мухаррам, а Раджеб е между

Джумадас-Санийе и Шеабан…” Бухари

Мухаррам е първият месец от годината по хиджра и освен това, че е един от месеците на забрана той има и друго превъзходство,

което Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е подчертал в следния хадис, предаден от Абу Хурайра, радиеллаху анху:“Най-превъзходното

говеене след Рамадан е говеенето през месец Мухаррам.” Муслим

Също така в този месец се намира и денят Ашура – десетия ден от месеца. Ашура – ден почитан още от древността тъй като Бену

Исраил/юдеите/ го възвеличавали, говеели през него и дори го били приели за техен празник. Причината за това е, че в този ден Аллах Всевишния

е избавил Своя възлюбен пратеник Муса, алейхисселям, и неговите последователи от гнета на Фараона и като благодарност към Аллах Всевишния,

Муса, алейхисселям, говял през десетия ден от месец Мухаррам.

Този ден бил почитан и от племето Корайш през периода на Джахилийе,Аиша, радиеллаху анха, казва:“/Хората от/

Корайш по време на Джахилийе говееха през този ден…” Бухари и Муслим

След появата на исляма, когато Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, в Медина, той сварил юдеите да говеят през този

ден и попитал: – Защо го правят? Отговорили, че това е денят в който е избавен Муса, алейхисселям, и Бену Исраил от гнета на врагът им и Муса

е говял в този ден. Тогава той,саллеллаху алейхи уе селлем, казал: “Ние имаме по-голямо право към Муса от вас”. Мухаммед,

саллеллаху алейхи уе селлем, говял през този ден и заповядал на сподвижниците си да говеят през него. Всепризнат хадис.

В началото на втората година от хиджра, говеенето в деня Ашура било задължително. След като идва предписание за месец

Рамадан, говеенето в този ден станало доброволно.

Въздаянието, за онзи който говее през този ден е опоменато в следните слова на Мухаммед, саллеллаху алейхи уе

селлем,:“Говеенето в деня Арафа е изкупление /на малките грехове/ за предходната и следващата година. А говеенето в деня Ашура е

изкупление за предходната година” Муслим

От сунната при говеене на този ден е да се говее и ден преди него или след него. След като Мухаммед, саллеллаху алейхи уе

селлем, девет години е говял само в деня Ашура е казал:“Ако доживея до следващата година ще говея и деветия ден /денят преди Ашура/”

Муслим

В своята книга “Задул-Меад” Ибнул-Кайим, рахимехуллах, казва: “Говеенето във връзка с Ашура е на три нива:

3- говеене само през десетия ден от месеца”

Имам Неуеуи, рахимехуллах, е споменал няколко причини, които учените са изтъкнали за говеенето и през друг ден заедно с

Ашура: разграничаване от юдеите, тъй като те говеят само през десетия ден; да се свърже с друг ден по аналог на това, че се забранява

говеенето на петък самостоятелно; и за подсигуряване, че Ашура не ще бъде пропуснат при евентуално несъответствие на календара с луната.
В тази връзка нека не забравяме словата на Мухаммед,саллеллаху алейхи уе селлем: “Аллах отдалечава на растояние седемдесет години от

Огъня, лицето на онзи, който говее един ден заради Него” Бухари

За напътствие и подкрепа зовем Всевишния,Всечуващия!

Islam-bg

История в първо лице

За незапознатите, многоженството се асоциира с екзотиката на изтока, харемите и филма „Бялото слънце на пустинята”…Между другото, това явление не е съвсем извън току-що споменатото. Полигамни семейства съществуват успоредно с нас, за което ние едва ли се досещаме. И в миналото и днес, милиони семейства именно благодарение на многоженството са запазили целостта си. Нещо повече, въпреки сложността на проблема, може със сигурност да твърдим, че полигамията няма да изчезне и за в бъдеще.

Многоженството е напълно легална и традиционна, от гледна точка на исляма обществена институция. Полигамните бракове са разпространени в редица райони на света. Въпреки това, темата си остава табу, или както още я наричат „гореща” дори за мюсюлманите. Към нея има огромен интерес и внимание. В тази връзка, сайтът islam.ru направи предложение на сестрите и братята да споделят своя опит, като изпратят истории от реалния си живот в полигамен брак, за да могат останалите да разберат какви са плюсовете и проблемите в действителност. Една от тези истории предлагаме на вниманието ви.

Появата на втора жена у съпруга винаги е стрес, и то сериозен. Разбира се, трябва да се отнасяме към това като към всичко, което е позволено, халал. Разбираемо е, че в днешно време на демографски срив, феноменът полигамен брак носи по-скоро позитивен характер.

Всичко това обаче е само на теория, когато става въпрос за приятелка или съседка…Да преживееш собсвен опит е доста трудно. Нещо повече, като правило, жената попаднала в такава ситуация съвсем не е млада, тя има и деца, поради което развода е невъзможен не защото „това е едно от най-нежеланите позволени неща”, а защото без да гледаме на проблемите между съпрузите, в семейството има изградени здрави връзки между неговите членове.

А ако не можеш да промениш обстоятелствата, не ти остава нищо друго, освен да се приспособиш към тях… И то така, че по възможност никой да не пострада!

Съпротивлявах се на това събитие, докато можех, дори когато се стигна до отделно съжителство. Няма да преразказвам дългата семейна сага, в която както при всички имаше и добри и лоши епизоди. Ще отбележа само, че разговорите за необходимостта от „попълнения в семейството” се водеха повече от година… Накрая това се случи… „Тя иска да се запознае с теб- не съвсем уверено каза съпругът ми – не зная, искаш ли да я видиш?”

Решихме да се срещнем на неутрална територия.„Куль аузу би раббиль фалак…”- повтарях аз на себе си предпоследната сура от Корана по пътя към мястото на срещата, без да зная какво ме очаква…Не бях на себе си…

И ето, слабичка девойка, виновно избягваща да ме погледне с трогателните си очи, протегна хладната си трепереща ръка: „Равиля, ас – саляму алейкум!”. И се случи най-неочакваното : страхът, отровил десетки години от живота ми се разтопи, изчезна, а в замяна остана радостно чувство на облекчение…

От това ли толкова се плашех? Просто се появи още едно дете, само че достатъчно порастнало. Да, вероятно ще има конфликти между нас – семейство без такива не може. Но, иншаАллах, ние ще съумеем да ги преодолеем. И надявам се, ще можем да станем семейство!

И в края на всичко това, ние двете се грижим за щастието и благополучието на съпруга ни, в който ние двете по различно време, се случи да се влюбим. А ако след време ми се удаде възможност да стана и свекърва, ще ми бъде по-леко, тъй като сега за мен това е като генерална репетиция!

Всичко, което се случва с нас в този живот ни носи висша мъдрост и благодат.

По материали от islam.ru

Превод от руски – Сабрина

Създателят на съвременното летоброене – римският абат Дионисий, живял в ІV век от н.е. изчислил рождената дата на Иисус, мир нему, и от тази дата започнало отчитането на новото време – „новата ера” от Рождество Христово…Римският монах се основавал на

„Хронология от 354 година ”, в която раждането на Иисус грешно е отнесено към годината на владичеството на Гай Юлий Цезар, т.е. 754 година от основаването на Рим.

Днес историческите науки с точност казват, че юдейският цар Ирод І Велики, умира не в 754, а в 750 година от

основаването на Рим, т.е. 4 години преди установяването на новата християнска ера от Дионисий.

По-късно, съгласно Евангелие от Матея, Ирод узнавайки за раждането на бъдещия Месия заповядал да се избият всички

витлеемски деца до две годишна възраст. От казаното следва, че Иисус е можел да се роди в промеждутъка от 4 до 6 години „преди раждането на

Христос” като общоприета дата.

Това обаче, не е главната алтернативна версия на самото християнство. Авторът на Евангелие от Лука категорично

опровергава хронологията на Ев. От Матея и хронологията на римския монах, станала днес световна. Евангелистът свързва раждането на Иисус не с

Ирод, а с други исторически реални събития, точната дата на които точно и лесно може да се установи от множество източници:

Легатът на Сирия Квириний бил назначен на поста едва в 6 година от н.е. и това е исторически факт. Следователно,

той е можел да води преписки 6 години след раждането на Христос /по абат Дионисий/ и 10 години след смъртта на Ирод Велики! Следователно,

между Рождество Христово по Матея и Рождество Христово по Лука разликата е минимум 10 години!

Ако считаме за достоверно казаното от Лука, трябва да признаем грешната версия на Ев. От Матея и обратно. Тези

две евангелски версии са абсолютно несъвместими и при това нито една не съвпада с общоприетото за летоброене Рождество Христово! При това

авторът на Евангелие От Лука абсолютно нищо не е чувал за масовото избиване на невинни деца. Съгласно Евангелие От Марка Иисус се е родил и

на друго място – Назарет.

В действителност, на колко години реално би могъл да бъде Иисус, мир нему, съгласно въведеното летоброене –

някъде на 4 до 6 години, а по Ев. От Лука Мария още не била достигнала зрелост и не е знаела от ангела за своята мисия, тъй като узнала и се

запознала с Йосиф едва 6 години след „раждането на Христос”?!

Датата

От историята датата и месецът на раждането на Иисус, мир нему, не са известни. Съгласно религиозните източници,

картината е следната: В първите 300 години от съществуването на християнската църква, християните изобщо не са знаели за такъв празник като

„Рождество Христово”. По принцип, събитието :раждане на Иисус, е било част от общото празнуване на „Дни на свято Богоявление”, в които се

споменава Рождество, Кръщение и поклонение на влъхвите.

Това споменаване в началото не е било обвързвано с конкретна дата, на някъде през ІІІ век от н.е. започнало да се отбелязва

на 6 януари.Известно е, че на 25 декември празникът на „Светото Богоявление” за първи път започнал да се празнува в Рим през 336 година от

н.е., в края на царуването на Константин, утвърдил християнството като държавна религия. От 375 година този обичай започнал и се утвърдил в

Антиохия, от 379 г в Константинопол, а в Палестина около VІІ век. Арменската апостолска църква и сега празнува Рождество Христово на 6

януари. Императорът също така отделил със указ „Рождество” от „Кръщение”.

Датата 25 декември е имала не историческо, а мисионерско значение. Този ден се явява за северното полукълбо ден на зимното

слънцестоене, след който продължитерността на деня се увеличава. В тоза ден народите на Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували

рождеството на своите богове. Например: египетския Озирис, персийският богочовек Митра и др.

В популярният в Рим през ІІ-ІV век от н.е. култ към Митраизма /главен конкурент на християнството/ 25 декември се

празнувал като „Ден на непобедимото Слънце” /Dies Natalis Solis Inviciti/, тъй като слънцето олицетворявало самия император. В 270 година от

н.е. императорът на Рим с указ утвърждава този празник като национален. Дворцовите служители следели дали всяка сутрин при изгрев слънце

всички правят поклон до земята, т.е. на изток и на този който не правел му отсичали главата!Когато се сменила религията, за популяризиране на

новата, императорите утвърдили нова трактовка на „Рождество на Непобедимото Слънце”, а именно „Рождество Христово” – рождество на

„богочовека” Иисус, за чийто наместници те се провъзгласили.

Дори в текстовете на химните, които се пеели до тогава била направена замяна на имената, като Иисус Христос го наричали

праведно Слънце, сияние на отца и пр. Ако в древността първите последователи на Иисус от юдеите започнали да се покланят по посока на

Йерусалим, то в Римската империя олтарите на християнските храмове се строели на изток, т.е.по посока на изгряване на слънцето, в която се

правят и поклоните.

Християнско разбиране за празника

То достатъчно ясно е изразено в името на празника. Във всяка книга на православната църква може да се прочете:

„Рождество на Господа Бога наш и Спасител Иисус Христос”. В песнопенията се пее: „Рождество твое, Христе Боже наш….”

В Свещения Коран по този повод се казва: „ Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха

пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна…”/ Трапезата 5:76/

Всички православни, католици, а също и болшинсвото протестанти вярват в това, че Иисус е „богочовек”/т.е. бог,

приел човешки образ и станал във всичко човек, освен по отношение на греха/. Да празнуваш този празник с всички, това означава да бъдеш в

единомислие с тях…

Що се отнася до възможността да поздравиш съседите, познатите, роднините – то би могло да се каже и по следния

начин: “Радваме се, че почитате Пророка и пратеник на Всевишния Иисус, мир нему и празнувате раждането му. Желаем ви както той, така и

Мойсей и Мухаммед в Съдния ден да имат основание да се застъпят за вас пред Всевишния!”

Д-р Али Вячеслав Полосин

Превод от руски-Сабрина

Съществува алегорично сравнение на вярата ни с крепост, която се защитава от 5 стени. Първата е направена от злато, втората – от сребро, третата – от желязо, четвъртата – от глина, петата – от камък. И докато хората са способни да защитят стената от камък – враговете не могат да разрушат стената от глина, докато са в състояние да защитят стената от глина – враговете не могат да разрушат стената от желязо, и т.н.

Нашата вяра също има пет стени: твърдо убеждение, искреност, изпълнение на фарда, следване на сунната, поведението на вярващ. Докато човек е в състояние да се държи достойно, Сатаната не може да разруши нито една от стените му – нито неговата сунна, нито фарда му, нито твърдото му убеждение…

Пророка, саллеллаху алейхи уе саллем, е казал: „Вярата в сърцето на всеки от вас се износва така, както една дреха. Затова молете Всевишния, за да укрепва вярата в сърцата ви”/ат-Табарани/

Нашата вяра отслабва, но ние трябва да я укрепваме с добри дела и обръщайки се към Аллах, субханаху уа теаля, за помощ. За това се говори и в следния хадис: „Не забравяйте да се обръщате към Аллах за помощ при всяка молитва: „О, Аллах, помогни ми да Те споменавам често, да Ти благодаря и да Ти се покланям ” /ан-Нисаи/

Във всеки от нас има моменти на слабост. Дори сподвижниците на Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, се удивлявали на това, как вярата им отслабва, вследствие на домашните грижи и ангажименти и как отново укрепва, когато се намирали в близост до Пророка.

Главното е, да не отслабва вярата ни все повече и повече. В противен случай, рано или късно, това би довело до неверие! За да не се случи , Пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, точно е очертал границите на нашата слабост: „Във всяко деяние има сила и енергия, след които идва слабост.На който слабостта е в рамките на моята сунна – той е в безопасност,в противен случай ще получи проклятието ”. /Ахмад/

Ако вие сте запомнили нашата алегория: „вярата – това е крепост с пет стени” то проявлението на слабостта може да се сравни с разрушаването на първата стена – благопристойното поведение. Това разбира се, оказва влияние върху изпълнението на незадължителното – сунната. Но ако пострада и „тази стена” – то опасността застрашава вече фарда – задължителните актове на служене.

КАКВИ СА ПРИЗНАЦИТЕ НА СЛАБОСТТА?

1. Извършване на грехове, без чувство на вина.

2. Коравосърдечие и нежелание да се чете Коран

3. Леност при извършване на добри дела /например, постоянно закъсняване за извършване на молитва/

4. Пренебрегване на сунната

5. Промяна в настроението – често раздразнение, безпокойство

6. Отсъствие на каквито и да било угризения при слушане на сури от Корана – например тези, в които Аллах ни предупреждава за сурово наказание или ни обещава награда.

7. Усещане за трудност при споменаване на Аллах или зикр.

8. Отсъствие на негодувание, когато нещо се извършва в противоречие с шериата.

9. Желание за положение в обществото и богатство.

10. Скъперничество – нежелание да се разделим с богатството.

11. Нежелание самият ти да извършваш добри дела, а оставяш това на другите.

12. Чувство на удовлетвореност, когато на другите не им върви.

13. Увереност в това, че нещо е халал или харам, без необходимост да избягваме и порицаваното /макрух/

14. Подигравателно отношение към хора, които извършват дори дребно благодеяние – например почистване на джамията.

15. Липса на интерес към положението на мюсюлманите.

16. Отсъствие на чувство за отговорност към разпространението на исляма.

17. Любов към спора, заради самия спор, без каквито и да било доказателства.

18. Отдаване на земния живот, светските ангажименти, съжаление само при загуба на материални блага.

19. Интерес само към самите нас

КАК ТОГАВА ДА ВЪЗРОДИМ И УКРЕПИМ ВЯРАТА СИ?

1. Четете и разсъждавайте върху смисъла на словата от Корана. Това създава спокойствие и смекчава сърцето. За постигане на оптимален ефект помнете, че с вас говори Самия Аллах. В Корана се описват различни категории хора, помислете вие към коя от тях сте?!

2. Осъзнайте величието на Аллах. Всичко е в Неговата власт. Всичко, което виждаме е плод на Неговото благоволение. Аллах вижда всичко, грижи се за всичко.

3. Старайте се да получите знания, дори да са само от най-основните – например: как да извършим обмиването. Научете имената на атрибутите на Аллах и тяхното значение. Хората, които имат богобоязън са тези, които притежават знания.

4. Посещавайте събирания, на които се споменава името на Аллах. На такива събрания ни обграждат ангелите на Аллах!

5. Увеличавайте добрите си деяния. Едно добро деяние води след себе си друго. Аллах улеснява пътя за тези, които дават милостиня. Добрите дела трябва да ни съпътстват постоянно, а не от време на време.

6. Страхувайте се от краткотрайността и преходността на земния си живот; напомнянето за смъртта е разрушител на желанието за земни удоволствия.

7. Мислете за смъртта, пребиваването в гроба, Съдния Ден, за това – дали ще сме от обитателите на ада или рая?

8. Правете дуа, осъзнайте, че се нуждаем от Аллах. Бъдете скромни. Не се привързвайте към материалното в този живот.

9. Нашата любов към Аллах,субханаху уа теаля, трябва да се проявява и на дела. Ние трябва да се надяваме, че Аллах ще приеме молбите ни и винаги да се страхуваме, че ако извършим нещо непристойно, то няма да Му хареса. Вечер, преди да заспим, трябва да анализираме постъпките, които сме извършили през деня.

10. Осъзнайте въздействието на греховете и непослушанието – нашата вяра се усилва при извършване на добри дела и отслабва при извършване на лоши дела.

11.Всичко, което се случва е по волята на Аллах. Когато с нас се случи нещастие – то е по волята на Всевишния. Това е следствие от непослушанието ни пред Неговата воля.

Дано Аллах отстрани от нас неверието и укрепи вярата ни, дано ни помогне да достигнем съвършенство в преклонението пред Него и да останем богобоязливи мюсюлмани до Съдния Ден!

Амин!

Вестник „АрРаид” – Надежда Вотчинникова – член на женската организация „Мариям”

Превод от руски – Сабрина

Да започнем отначало – по-точно с Нова година. За този празник се готвят децата ни в детската градина, в училище, а рекламите по телевизията още от ноември ни напомнят:„Дядо Мраз /Санта Клаус/ ще изпълни всичките ти желания, ще ти подари всичко, което пожелаеш…”. „Е, и какво от това?- ще каже някой – а какво лошо има в Дядко Мразчо? Нали всичко това е приказка?!”

За ислямското вероубеждение Дядо Мраз е неприемлив персонаж. Детето, сляпо вярващо в това, че Дядо Мраз може да изпълни всяко негово желание, от малко се обучава в ширк. То се обръща с молба не към Бога, а към мнимо божество, измислено от хората – дядо Мраз, Санта Клаус, Св.Николай…- без значение за кой точно става въпрос, проблемът е един и същ. На мястото на приказния, езически персонаж, „отговарящ” за снега и студа в природата, идва християнският „светец”, на който се приписва едва ли не безсмъртие /нали реалният Николай е живял преди много векове, а виждаш ли и до днес ходи по света, раздава подаръци, изпълнява желания…/

Такива „посредници” между Бога и хората в християнството има много. Към тях се обръщат с молба и молитви, молят ги за изцеление, за закрила, да изпратят дъжд, да дарят хората с богата реколта…Корените на това явление са още в езичеството, което е битувало с християнството векове наред, вплело е корените си в него със своите обряди и вярвания. За съжаление, в наши дни то се възражда с нова сила под лозунга: „Да възродим нашите традиции и духовност!”. Древните езически божества постепенно били изместени от светците и днес, вместо Перун – който мятал мълнии и гръмотевици – е св. Илия; вече не Велес е пазител на домашните животни, а св. Юрий; част от божествата се демонизирала – с нея плашат децата…

Ето какво пише за разпространението на християнството в Русия историкът на православието, ревностният защитник на църквата – А.В Карташев:„Религията станала двуверна в пълния смисъл на тази дума”. Старите богове не умирали, а живеят заедно с новите и само с течение на времето, под влияние на църковните внушения преминават в разреда на светците./ „История на руската Църква” – издателство „Эксмо”, 2005 г, стр. 93/

Но да се върнем към празника. Какво представлява невинната, бихте казали, традиция да се украсява елха? Тя води началото си от езическия култ на поклонение пред дървото. Той бил разпространен широко в Европа, както в западна, така и в източна. Съществувал обичай да се украсяват дърветата с лентички, блестящи топки и цветя. След това го носели по улиците, спирали и танцували около него… В Германия, на края на Нова година или Рождество в дома се внасяли клонки от плодни дръвчета, а по-късно – вечнозелени дървета – бор или ела – за да може „тяхната сила и красота да премине в домакините”?! За култът към дървото подробно пише и английският писател Джеймс Фрайзър в своето изследване на религиите и магиите „Златната клонка”. Подобен култ и до днес съществува в Украйна: празника на Иван Купал – украсено дърво се носи през селото, палят се огньове, прескачат се, играят се хора. В древността това е бил езически празник на водата и огъня, който се провеждал в деня на лятното слънцестоене. С настъпване на християнството, за да се откъснат хората от езичеството заменили празника с …ден на смъртта на св.Йоан.Съгласно църковните канони, в този ден би трябвало да се съблюдава строг пост, а не да се празнува.

Подобна е ситуацията и с Рождество Христово. Този ден – 25 декември – не е избран случайно.„Евангелията не споменават нито дума за датата на раждане на Иисус- пише Дж.Фрайзър- ето защо ранните християни не празнували този ден”. 25 декември обаче – зимното слънцестоене – се е считало в Египет, Сирия и Древев Рим за ден на раждане на Слънцето. За това Фрайзер пише: „В Сирия и Египет празнуването на слънцестоенето се отличава с интересни особености. Участниците в празника стояли в храма и в полунощ излизали от него с викове: „Девата роди!Настана светлина!. Новороденото слънце, във вид на кукла поставяли пред погледите на вярващите…”/из „Златната клонка”, стр. 337/. Това да ви е познато?!

Естествено, че този култ присъствал и у древните славяни, а отгласите от него се отразили на традициите на Коледа.

Погледнете в учебниците ни – в тях присъстват коледни песнички, стихчета, а учителите, които „възраждат” традициите от древността са на особена почит! Те с радост ще научат дори вашите деца да предсказват и гадаят!…

Но да се върнем на Нова година. Този светски празник, съдържащ в себе си твърде много езичество напоследък стана модерно да включва и елементи от японско-китайската митология – да се посреща нова година в костюми, наподобяващи някое животно. Например, през тази година е хит да се носи облекло наподобяващо оранжева свиня…Не желаете ли?…

Някой ще рече: „Добре, де. Защо ни е на нас тази Нова година? Ние си имаме други празници” – и тук някои радетели на традицията се впускат да празнуват обичаи, които нямат нищо общо с исляма…

Слава на Аллах Всевишния, който ни е дал два празника – Ид ал Фитр /Рамадан байрам/ и Ид ал Адха/Курбан байрам/! Откакто Аллах е заменил всички езически празници с тези два, независимо от националността и местоживеенето – мюсюлманина се радва на тях и дели своята радост с останалите.

Курбан байрам е още един ден на щедрост и покорност, на признателност към своя Създател и прослава на Неговото Величие. Този ден, в който завършва поклонението хадж в Мекка, когато всички мюсюлмани от цял свят си спомнят за Ибрахим и неговия син Исмаил, мир на тях. Това е ден, когато богатите делят с бедните и всеки чувства себе си като част от мюсюлманската умма.

И така да направим равносметка. Повечето неислямски празници се основават на езически традиции или имат отношение към други религии. По мнението на болшинството ислямски учени на мюсюлманите не е позволено да вземат участие в такива празници. Както е казал Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем: „Който се оприличава с един народ, той е от него!”. А отчитайки спецификата на празнуването в нашето общество /наливане с алкохол, съвместни танци и фриволно поведение/ участието на мюсюлмани в подобни /дори светски/ мероприятия е недопустимо!

Учените казват, че е позволено да се поздравяват немюсюлмани за техните празници – дори религиозните, ако разбира се и те ви поздравяват с ислямските празници. Ако това са близки родственици или приятели, с които имате топли взаимоотношения, то тогава това е задължително.„Който не е признателен на хората, той не е признателен и на Аллах” е казал Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Това означава, че ние трябва с добро да се отнасяме към хората, които са добри към нас. Най-важното – да помним, че поздравявайки някого с немюсюлманските празници ние не считаме този ден за празник и нашите пожелания се отнасят по-скоро до благата, които само Аллах може да даде! И не някакъв Дядо Мраз и не магията на Нова година, а Всевишния Господ на небесата и земята, Творецът на всичко живо, Всемилостивия, Милосърдния Бог ни дарява всички нас с щастие – в тази година, в следващата, в земния живот и в Отвъдния!

По материали от в-к „Арраид”

Превод от руски: Сабрина

Поклонението Хадж е предписано в месец Зулхиджджа. Земята на Мекка е тиха и спокойна. Вместо страх, омраза, и война, пустинята е изпълнена със сигурност и спокойствие. Една атмосфера за служене на Бог, където хората са свободни да се изправят пред Всемогъщия Господ…

Не чувате ли заповедите на Аллах:

“И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища”/22:27/

Вие! Които сте били сътворени от кал, търсете Аллах! Приемете Неговата покана; напуснете домовете си, за да Го „видите”. Той ви чака!

Човешкото съществуване е празно, докато целта на човека не стане Аллах. Премахнете от вас всички тези нужди и алчност, които ви отдалечават от Аллах. Присъединете се към вечното човешко преселване на Хадж. „Вижте” Всемогъщия Аллах!

Преди да заминете да извършите Хадж, всички ваши дългове трябва да бъдат платени. Всичката ви омраза и гняв спрямо близки или приятели трябва да бъдат заличени. Трябва воля. Всички тези жестове са и упражнение в подготовката ви за смъртта (която ще достигне всеки един някой ден). Тези действия ви гарантират личната и финансовата ви сигурност. Последните моменти на сбогуването и бъдещето на човека са символизирани.

Сега сте свободен да се присъедините към вечността. В деня на Възкресението не ще сте способен да направите нищо пред съда на Аллах. Вашите очи, уши, и сърце ще бъдат свидетели на това, което сте направили.

Вие и всеки орган на вашето тяло сте отговорни за делата ви. Докато сте в този „дом на пречистването”, подгответе се за „домът на справедливостта”. Упражнете смъртта преди да умрете – идете на Хадж!

“И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето ­ всички те ще бъдет питани…”. (17:36)

Хадж представя връщането ви към Аллах, Абсолютния, който няма граници и никой не е като Него. За да се завърнете към Него, се изисква стремеж към усъвършенстването, добротата, красотата, силата на знанието, ценностите, и фактите. По пътя ви към вечността вие никога няма да достигнете Аллах сами, но ако искрено желаете Неговото удовлетворение, Той ще ви напъти по правия път!
Достатъчно е да живеете „в името на Аллах”, и да умрете „в името на Аллах’, трябва да се стремите да се приближавате към Всемогъщия Аллах.

“Ние на Аллах принадлежим и към Него е нашето завръщане”. Всички дела са насочени към Аллах. Нашата цел не е да „загинем”, а да „разцъфнем”. Това не се прави „за Аллах”, а по – скоро, за да ни „доближи до Него”. Аллах не е далеч от теб; следователно, постарай се да Го достигнеш! Аллах е по – близо до теб, отколкото “вената на шията ти…”!

“… които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”/2:156/ пътя на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. Да! При Аллах се връщат делата… Аллах насочва към Него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път…

От друга страна, всеки освен Аллах е много далеч, за да бъде достигнат! О, човече, всички ангели ти се поклониха; но въпреки това, с течението на времето и влиянието на обществото, ти много си се променил. Не си спазил обещанието си да се молиш единствено на Аллах, Всемогъщия. Вместо това си станал роб на идоли, някои от които са направени от човека.

Запомни, че само искрената и праведна воля ще бъде записана като вярност пред Всемогъщия.Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки.

Твоята природа се характеризира с честност към другите хора, себеотдаване, жестокост, небрежност, безпътие, страх, и алчност! Този живот е причинил животинските ти черти, Ти си се снижил на нивото на животното, като „вълк”, „лисица”, „плъх”, или „овца”.

Върни се към истинската си същност. Иди на хадж и посети най – добрия си приятел, който те сътвори като най – доброто от творенията. Той те чака да те види! Остави дворците на силата, скъпоценностите на богатството и заблуждаващите храмове. Откъсни се от стадото на тези животни, чиито овчар е вълкът. Присъедини се към групата на тези, които отиват да видят домът на Аллах, построен за Неговите гости.

Превод от английски: Хатидже Сабри

сведат Посланието на Бога до хората. И не просто да го донесат, а да го изпълняват и

защитават…

„…но вие се надявате на Аллах за онова, за което те не се надяват.

Аллах е Всезнаещ, Премъдър.” /Свещен Коран, сура Ан-Ниса 4:104/

Мюсюлманските народи са носители на наследството от пророците, те носят

голяма отговорност за донасянето, изпълнението и защитата на Посланията на Аллах пред

човечеството. И ако неверниците ще бъдат съдени от Страшния Съд, то знаещите ще бъдат съдени

още по-сурово!

В днешните времена на надмощие на неверието, всеки мюсюлманин се явява

носител на печата на исляма, носейки двойна отговорност за усърдие в борбата на идеи и

светоглед.

„И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба! Предпочете ви

Той и не ви наложи притеснение в религията – вярата на баща ви Ибрахим. Назова ви Той

колко прекрасен Избавител е Той!”/Свещен Коран, сура Ан-Нур 24:78/

Глобализацията на новата-стара идеология, унищожаването на културните

ценности и вярвания оформят „съвременния” човек. Изтривайки всички особености тя практически

формира такъв тип личност, която разбира се не е прототип на мюсюлманската личност. Нещо

повече, тя е пълен антипод на последователя на аврамическите традиции и единобожието.Какво

да прави мюсюлманинът, попаднал по волята на Аллах в малцинството, поглъщано от морето на

глобализация? Чуваме призиви за интеграция, чуваме опасения от асимилация, други говорят за

преселение…Всъщност въпросът е в това:„Какво представляват мюсюлманите и каква е

историческата им мисия?”.

Мюсюлманите са воини на Аллах. Тази формула на някои ще се стори

неадекватна, неясна, подозрителна и плашеща…Причината е в това, че всеки гледа от

„собствената си камбанария” – всеки има своите предразсъдъци и стереотипи.

„Който се сближава с Аллах и с Неговия Пратеник, и с вярващите…

Привържениците на Аллах, те надделяват.”

/Свещен Коран, сура Ал-Маида 5:56/

Положителната страна на глобализацията е в това, че за ислямът вече не е

проблем преодоляването на такива лъжливи бариери като: цвят на кожата, националност, език,

финансово или обществено положение. Процесът еднозначно ще доведе до едно единствено

разделение – на вярващи и невярващи. Дори и на християните ще им се наложи да избират между

исляма и езическия материализъм, тъй като християнството във всичките си разновидности с

всеки изминал ден отстъпва пред новия световен ред, често без да осъзнава, че това е

материалистическо виждане със свои ценности и цели.

Новата идеология е основана на индивидуализъм и материализъм, нравствен

релативизъм, където човек губи своите ценности, където толерантността означава безразличие

към възприятието дори на най-гнусното и извратеното…

„Завладя ги сатаната и ги накара да забравят споменаването на Аллах.

Тези са привържениците на сатаната. Ала привържениците на сатаната са

губещите.”/Свещен Коран, сура Ал-Муджадала 58:19/

Някой може да възрази и да си спомни десетки пътища, по които може да върви

съвременния човек, но това са само илюзии, тъй като всички тези пътища водят към дяволското

и са далече от божественото – от възвишеното към низкото и от бъдещето към миналото.

„И какво друго има отвъд истината, освен заблудата? Как сте

отклонявани!”/Свещен Коран, сура Юнус 10:32/

Мюсюлманите не могат да приемат злото. Основа за тях е божественото

Откровение и стремежът към Лика на Аллах, а не крайностите на индивидуализма и материализма.

Мюсюлманите днес не просто са се оказали аутсайдери, те са станали жертви. Всичко, за което

мислят мюсюлманите – това е да преживеят в този свят и те забравят за света на бъдещето. Ако

преди 300 години за тях е станало „нормално” отклонението от шариата, преди 100 години е

станала „обичайна” употребата на алкохол, преди 50 години мюсюлманки са започнали да се

омъжват за немюсюлмани, а преди 10 години са се появили мюсюлманки изпълняващи „най-древната

професия”, то днес можем да чуем и за гейове?!

Не ни отива де се оплакваме – Аллах ни е предупредил: шейтанът излъгал Адам

с обещание за вечен живот, но той е само за онези, които са близо до Аллах, а за този, който

се поддаде на съблазните на земния живот – за него са пламъците на ада.

„И не призовавай друг Бог заедно с Аллах! Няма друг бог, освен Него!

Всичко погива,
освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.”/Свещен Коран, сура

Ал-Касас 28:88/

Мисията на мюсюлманинът е да бъде авангард на световната цивилизация и да

донесе Посланието на Бога до хората. И не просто да го донесе, да го изпълнява и защитава.

Как биха могли да го направят, ако са обект на асимилация? В същото време, враждебността и

отчуждеността от обществото ще попречи на изпълнението на тази мисия. Следователно,

необходима е интеграция, без асимилация. За това е нужна не физическа, а духовно-ценностна

изолация. Целта на интеграцията не трябва да бъде „благоустроеност” и „доволство”, а

свеждане Призива на Твореца до хората.

Нито преселението, нито конфронтацията, нито асимилацията се явяват

правилно решение, тъй като водят до гибел и неизпълнение на поверената мисия. Ето защо

говорим за физическа интеграция със съхраняване на своята ислямска идентичност. Иначе

мюсюлманите като съобщество ще загубят целите и мисията си в Божия промисъл и ще бъдат

заменени!

„О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, знайте, че

Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат ­ смирени пред вярващите, могъщи пред

всезнаещ.”/Свещен Коран, сура Ал-Маида 5:54/

Това е обръщение към всички мюсюлмани и на първо място към техните водачи и

интелектуален елит, които много често в своите търсения се обръщат не към Корана, а към

социализма, национализма, либерализма. В мюсюлманските страни този опит се оказа плачевен,

за което свидетелства положението им днес.

Пътят, по който трябва да вървят мюсюлманските народи – това е пътя на

исляма. И нека да не се съмняват някои, които по силата на предразсъдъци и стереотипи считат

ислямът неспособен да ръководи държавата в съвременния свят с неговите реалности! Ислямът е

гъвкава религия, той не съществува извън реалностите, а ги променя и създава такива, каквито

са нужни за реализирането на мюсюлманите във вярата им.

Истинските мюсюлмани носят Исляма като превъзходна алтернатива за оцеляване

на човечеството от неговия упадък. Ислямът просто не е годен за всяко време, коригира всяко

време! И ако хората са се научили да летят в Космоса, то ислямът трябва да ги научи как да

ходят по земята! Тъй като това е универсална, ясна, истинска, и което е най-важното –

божествена система за живот на хората!
Това е милост, която Всевишния Аллах е низпослал на хората, за да ги извести за светлината и

мрака.

И когато мюсюлманските малцинства и техните лидери осъзнаят това, те могат

да се надяват да съхранят себе си като личности, да съхранят индивидуалността си и

самобитността. Не само заради тази цел, а заради това де не бъдат „записани” в историята

така, както „онези, преди вас…”

Завръщайки се към исляма, мюсюлманите ще съхранят своето минало за тези,

които ще изградят новото бъдеще чрез тази религия и ще бъдат наградени от Всевишния Аллах

като най-добри от народите.

„И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява

одобряваното, и възбранява отреченото! Тези са сполучилите.И не бъдете като онези, които се

разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения!”/Свещен Коран,

сура Али-Имран 3: 104/

Вестник „АРРАИД”

превод Сабрина

Бенедикт де Спиноза

Въведение

„Аллах Всевишния непременно ще протяга ръката си /за покаяние/ дотогава, докато Слънцето не изгрее от там, където залязва..” – е казано в хадисите. Означава ли това, че милостта на Аллах е така безусловна и постоянна, както движението на Земята? Или този хадис ни казва, че на нашата планета непременно ще настъпи ден, в който въпреки всичко Слънцето ще изгрее не от Изток, а от Запад?…

До неотдавна нямаше никакви научни потвърждения за това. Всичко се приемаше в зависимост от вярата или се отхвърляше като нещо невъзможно и антинаучно. Сред учените бе прието да се смята, че движението на Земята около оста и е непрекъснат и необратим процес. Нещо повече – до началото на ХХ век се смяташе, че Земята се движи толкова равномерно, че периодът на обиколката и около Слънцето бе приет за единица време. В последствие се разбра, че в природата съществуват месечни и полумесечни, годишни и полугодишни колебания на скоростта на въртене на Земята,при които продължителността на денонощието може да се увеличава или намалява с няколко части от секундата.Причината за това явление все още не е установена от науката.Търсят се фактори, които влияят на увеличаването на скоростта, но към днешна дата в тази посока са направени само първите крачки.

Поведение на електропроводими течности в магнитно поле

През 2000 г група учени под ръководството на к.т.н. Н.В.Косинов изказва смела хипотеза, относно движението на Земята. На основание на това, учените провеждат редица експерименти. Каkто е забелязано,при пропускане на ток през електропроводима течност, поставена в магнитно поле се създава вихрово движение, аналогично на въртенето на Земята.За електропроводима течност се използва разтопено олово, което се поставя в магнитно поле.При повишаване силата на тока в центъра на съда се образува дълбок „вихър”. Ако сменим посоката на магнитното поле, посоката на вихровото движение също се сменя – става обратна. Голям интерес предизвиква и температурният ефект, съпровождащ вихровото движение. В средата на „вихъра” възниква температурен градиент, вледствие на който върху единия от електродите се образува твърд метал.Тези опити послужили като основание за предположение, че наблюдаваните при тях ефекти са в основата на механизма на движение на Земята. Същите процеси, по мнението на учените са в основата на образуването на мощни вихри – торнадо, циклони. Възникващият при това градиент на температурата има аналогия с понижаването на температурата в полярните области на нашата планета.

Учените опитали да проведат опита в условия, близки до реалните. За целта било пуснато във воден разтвор на сол,намагнитено кълбо с ос. Кълбото моделирало Земята, а разтвора изпълнявал функцията на електропроводима атмосфера. При свързване на отрицателния електрод с течността, а положителния с оста на кълбото, се наблюдава бързото му въртене. Температурата в зоната на оста рязко се понижила. При смяна на полярността на приложеното поле се сменяла посоката на въртене на кълбото и температурата около оста рязко се повишавала… Едновременно било регистрирано и изменение на температурата в зоната на условния „екватор”!

Остава само да изясним къде е тази гигантска „батерия”, на която положителния полюс е свързан към земните полюси, а отрицателния към екватора и още „Съществува ли тя?”. Въпросът сам намери отговор, когато учените разгледаха Слънцето в качеството на източник на енергия за движение на Земята. Слънцето „зарежда космическата батерия”. Съгласно резултатите от космическите изследвания, нашата планета постоянно пребивава в поток от слънчев вятър, състоящ се от протони и електрони. През 1958 година бе открит радиационен пояс на Земята. Това е огромна област от Космоса, обхващаща Земята в областта на екватора. В това пространство основни носители на заряди са електроните, тъй като тяхната плътност е по-голяма от тази на останалите с 2-3 пъти.

Разпределение на електрическите заряди в полярните и екваториални области на Земята.

Слънчевият вятър прониква в околоземното пространство чрез така наречените пробиви в зоните на полюсите. За разлика от екваториалните, в полярните зони преобладават протони. Такова разпределение на електрическите заряди обуславя мощен източник на електрическо напрежение, чийто „плюс” се намира в зоните на двата полюса, а „минус”-а в зоната на екватора. Следователно, сравнявайки резултатите от научния експеримент с природните явления не е трудно да направим аналогия.. В проведените опити, за да се образува електрическа верига ,плюсът бе свързан с точката, около която се образува условната ос на течността. В природата, ел. веригата се осъществява от самата Земя и на практика през нейната ос протича ток, така както това става през течния разтвор на експеримента. В резултат на аналогията, в районите на полюсите се забелязва понижение на температурите, а в района на екватора – затопляне. Това дава обяснение и на факта, че топлият поток идващ от центъра на Земята към повърхността и не е в състояние да се справи с вечните ледове на полюсите.

За това са причина следните фактори, действащи едновременно:

Единият е описания току-що експеримент, а другият – ниската слънчева радиация в тези зони.

Дрейв на магнитните земни полюси

Не е съвсем вярно и твърдението, че земното магнитно поле винаги е ориентирано по посока на географския Северен полюс /така, както са смятали нашите древни предци/. Това несъответствие е забелязано още от Христофор Колумб по време на пътешествието му през 1492 г в Америка. Когато отпътувал, неговите моряци открили, че компасът не сочи точно север, а малко се отклонява, което било констатирано чрез наблюдение на Слънцето с помощта на специален уред. От тогава се следи за изменението на земното магнитно поле и до 1970 г било отбелязано, че северният магнитен полюс „дрейфал” с около 10 км на година.В последните години обаче, тази скорост се променя на около 40 км и през декември 2000 г уредите на Централният Военно-технически институт на сухопътните войски на Русия засичат, че геомагнитният полюс на Земята се е преместил с 200 км! По мнението на специалистите, такава динамика може да доведе до инверсия на магнитните полюси на Земятя /смяна на местата им/. Точното време за това събитие не може да бъде предсказано.Към днешна дата можем да кажем само, че съгласно гореизложената хипотеза при инверсия на магнитните полюси, движението на Земята около оста и ще се промени диаметрално. Ако това се случи, Слънцето едва залязло на запад, ще изгрее отново от същия този Запад, което напълно потвърждава казаното в Корана и Сунната…

Дмитрий Поляков

Р.Р. Северният магнитен полюс на Земята близо 400 години „принадлежи” на Канада. Той вече „напусна” тази страна. Този факт бе обявен от ръководителя на геомагнитната лаборатория на Канада – Лари Нюит след завръщенето му от научна експедиция в Арктика.

Превод от руски Сабрина